Advertise on podcast: Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него? - Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн? - Кой кара шейни около Архангелск? - Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен? - Как митът се ражда от съня? - Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания? - Що за „лаборатория“ са гробищата? - Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател? - Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава? - Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание? - Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило? - Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието? - Защо бунтът е толкова важен за романистите? - Защо материята се съпротивлява на науката? - Какво може и какво трябва да направим с опасните открития? Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/emf038svPJQ Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly с Петко и Никола Кереков се гмуркаме в няколко пробива от света на науката - от химията на бъдещето до еволюцията и странните стратегии за оцеляване в природата. Учени от Кеймбридж представят нов метод за модифициране на лекарства чрез светлина вместо токсични химикали - подход, който може драстично да ускори разработването на медикаменти и да намали екологичния отпечатък на фармацевтичната индустрия. Разглеждаме как работи тази „anti-Friedel–Crafts“ реакция и защо е толкова важна за съвременната медицина. Пътуваме и назад във времето – към едни от първите гръбначни животни, които може би са имали… четири очи. Какво означава това за еволюцията и има ли следи от тази особеност и при нас? След това се потапяме (буквално) в света на пчелите - и откриваме как майките на земните пчели успяват да оцелеят дни под вода по време на наводнения, благодарение на екстремно забавен метаболизъм и неочаквани физиологични механизми. И накрая - как мишките „надушват“ социалната йерархия. Ново изследване показва, че те могат да разпознават статуса на непознати индивиди само чрез химични сигнали и да вземат решения за поведение още преди да се стигне до конфликт. Споменато в епизода: https://share.google/yjskIH5S3oIhyvrmu https://www.newscientist.com/article/2512668-our-earliest-vertebrate-ancestors-may-have-had-four-eyes/ https://www.earth.com/news/bumble-bee-queens-survive-being-fully-submerged-underwater-for-over-one-week/ https://www.sciencedaily.com/releases/2025/05/250519131128.htm НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как се различават негативният от позитивният мир? - Каква е ролята на дипломацията? - Възможен ли е мир без институции (Имануел Кант)? - Може ли мирът да се мисли отвъд войната (Йохан Галтунг)? - Как един конфликт може да бъде (успешно) трансформиран, без да бъде (окончателно) решен (Джон Пол Ледерах)? - Има ли граници и същност понятието за позитивен мир (Кенет Боулдинг)? - Кои са ъглите на т.нар. „триъгълник на насилието“? - Каква е разликата между мира и покоят? - Възможен ли е „несправедлив мир“? - Какво представляват студеният мир, въоръженият мир, мирът въз основа на страх…? - Как концепцията за позитивен мир се съотнася към доктрината за ядрено сдържане? - Може ли да се измерва и операционализира позитивния мир (Нилс Гледич)? - Какво му е лошото на „либералния мир“ (Дъстин Шарп)? - Чий мир е позитивният мир и как мирът е свързан със свободата? - Какво представлява „релационният мир“? - Кои са „пазителите“ и кои са „враговете“ на мира? - Ако естественото състояние „война на всеки срещу всеки“, то какво е „мирът на всеки с всеки“? Гледайте епизода тук: https://youtu.be/nb2Tyoc2RfU Най-честата дефиниция на мира включва през „липсата на война“. Това обаче може да се окаже само неговата най-повърхностна форма, обозначавана в изследванията на мира (peace studies) като „негативен“ мир. Истинско предизвикателство се оказва същността на концепцията за т.нар. „позитивен“ мир – мир, който не просто изключва насилието, а създава условия за съвместен живот заедно с конфликтите. Историята на Студената война показва, че е възможен „мир чрез страх“, при който взаимното възпиране предотвратява войната, но не създава доверие. Това поставя въпроса дали такъв мир изобщо е мир или по-скоро замразена форма на война. Съвременните теории предлагат да изоставим идеята за окончателно „решаване“ на конфликтите и вместо това да мислим за различните начини на тяхното трансформиране. Кратката етимологична справка за думата „мир“ в различните езици допълнително разкрива, че мирът мислен като активен процес (усилие) по поддържането на общност, сключването и изпълнението на договор, осигуряването на защита, а не като състояние пасивен покой (състояние). В крайна сметка мирът се оказва не крайна точка в човешката история, а постоянна практика – „миростроителство“. Какво бихме могли да кажем за позитивния мир и важна ли е в крайна сметка тази концепция за нашия ежедневен живот. Допълнителни материали: https://press.bas.bg/bg/books-103/show-104(858) https://www2.kobe-u.ac.jp/~alexroni/IPD 2015 readings/IPD 2015_7/Galtung_Violence, Peace, and Peace Research.pdf https://www.amazon.com/GALTUNG-DEVELOPMENT-CIVILIZATION-Civilization-International/dp/0803975112 https://gruposhumanidades14.wordpress.com/wp-content/uploads/2014/10/john-paul-lederach-the-moral-imagination_the-art-and-soul-of-building-peace.pdf https://ideas.repec.org/a/sae/joupea/v14y1977i1p75-86.html?utm_source=chatgpt.com https://academic.oup.com/jpr/article/51/2/145/8365769?login=false https://academic.oup.com/isr/article-abstract/22/1/122/5203542?redirectedFrom=fulltext&login=false

В този епизод говорим за успешното завръщане на мисията Artemis II – ключова стъпка в новата космическа програма на NASA. Разглеждаме как протича мисията, напрежението по време на навлизането в атмосферата и защо този полет е толкова важен не само като тест, а като реално отваряне на пътя към устойчиво човешко присъствие около Луната и отвъд нея. Продължаваме с някои от най-интересните наблюдения от дълбокия космос. Обсъждаме рядък случай на директно засечен сблъсък между млади планети – събитие, което може да ни даде ценни отговори за това как са се формирали Земята и Луната. Поглеждаме и към системата WISPIT 2, където учените наблюдават планети в процес на формиране – своеобразен прозорец към ранните етапи на нашата собствена Слънчева система. Епизод за това как започват нещата – от космически мисии до цели планетарни системи – и какво можем да научим, когато имаме възможност да ги наблюдаваме в реално време. Споменато в епизода: https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-mission-updates-april-8-2026 https://www.nasa.gov/gallery/lunar-flyby/ https://open.spotify.com/playlist/7BcjsEi5XHOlh864FtLEXY https://www.sciencealert.com/completely-bonkers-astronomers-think-they-saw-two-planets-collide https://www.eso.org/public/news/eso2604/ НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/…ide-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Мария Тодорова, куратор на фестивала SHAPESHIFT (София / Топлоцентрала / 24-26 April 2026) , за да разговарят по основната тема на фестивала: „Човешкият алгоритъм”. Водещите обсъждат с Мария, основател на NEXT-DC, как се преминава от света на голямата реклама към кураторство на идеи и фестивал за технологии, наука и съвременна култура. Разговорът обхваща еволюцията на SHAPESHIFT от еднодневни събития до тридневен фестивал с лектори от Amazon и ETH Zürich. Във втората част, водещите се потапят в радикално аналоговия свят на Марта Джурина. Тя работи с безкамерна фотография, „рисувайки” директно със светлина върху фотохартия в пълна тъмнина, създавайки нетиражируеми произведения, които са в контрапункт на AI-генерираното съдържание.. Говори се за хореографията в тъмната стая, за контролираната случайност и за това какво означава да споделиш авторството с нечовешки елементи като светлината, биолуминесцентните водорасли и гълъби. Обсъждат се и тренираните „автоматизми на социалното тяло”, които превръщат нейната 12-годишна практика във вид алгоритъм. В третата част Мария и водещите влизат в свободен разговор за бъдещето и човешкото творчество. Обсъждат се въпроси като как се курира антитезата в програмата на фестивала — съзнателното търсене на триене между високотехнологичното и радикално аналоговото — и какво е онова, което по дефиниция не може да бъде „промптнато“ или настигнато от изкуствения интелект. Допълнителни материали: SHAPESHIFT Festival 2026 — http://shapeshiftfestival.com Marta Djourina — http://martadjourina.com Quotes Magazine — http://quotesmagazine.com За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо http://www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво мисли Платон за държавната служба и за недължимата облага (Закони)? - Как се дефинира корупцията и какво я отличава от подкупа (активен, пасивен, провокация)? - Може ли да има „добър“ лобизъм? - Кога е налице конфликт на интереси? - Как да разграничаваме корупция от клиентелизъм? - Колко биологични метафори може да предложим на тема „корупция“? - Има ли спирачки корумпираният служител? - Кой осигурява и как се преодолява имунитета на една държавна институция? - Каква е разликата между корупционерът и мафиотът? - Може ли да се противопоставим на мафиотизацията на държавата? - Как се завладява една институция и пречи ли демокрацията? - Може ли временно да спрем съществуването на една… община? - Как се рестартира една институция? - Какво представлява лустрацията? - Може ли да се лекуваме чрез… „гражданска война“? Корупцията в широк смисъл представлява подмяна на публичния нормативен критерий с частен интерес. Тя не се изчерпва с престъпните състави на подкупа, а включва различни практики на институционално „разлагане“. Същността ѝ се състои в приватизацията на публичната функция, като от особено значение за разпознаването й е нейното отграничаване от конфликта на интереси, клиентелизма, застъпничеството и лобизма, както и от мафиотизацията на държавата. Клиентелизмът са по себе си може да бъде законен, но системно изкривява универсалността на правилата. При срастване на държавата с организирана престъпност законът престава да бъде ограничител на властта и се превръща в инструмент на контрол. Общият знаменател на явленията, за които разговаряме в настоящия период, е ерозията на публичността и замяната на правовата логика с логика на зависимост. Допълнителни материали: Криминологичен анализ на корупционните престъпления (книга) Ива Пушкарова, Издателство „Сиела“, 2020 - https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2024/11/Nakazatelni-poliiki-kato-sredstvo.pdf; Наказателен кодекс на Република България - https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529. Представяне на госта: Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ѝ ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и ,,Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите ,,Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и ,,Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия. От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.

Наблюдение на Земята (или Earth Observation) звучи доста ясно само по себе си. Разбира се, това е начинът, по който гледаме към суша, вода, градове, земеделие и инфраструктура от орбита - с малката добавка, че целта е да видим как това да е всъщност полезно. В този епизод със Здравко Димитров и Майкъл Цанев говорим за това защо ни трябват нови сателити, къде днес са границите на резолюцията и защо в много случаи по-важно от това колко ясно виждаме е колко често можем да заснемаме. Отваряме и съвсем конкретния въпрос как се достъпват сателитни данни, кои са свободни, кои се купуват, кой реално може да си ги позволи и докъде стига популярната представа, че можем просто да си гледаме вилата от космоса. Обсъждаме какво всъщност могат да разпознаят съвременните системи, какви ограничения още има пред технологията и защо стойността на данните все по-често идва не само от самото изображение, а от анализа върху него. Майкъл разказва и за пътя на своя екип в CASSINI Hackathon 2025, където Avalanche Detectors печели с решение, което комбинира Copernicus Sentinel-1 и Sentinel-2 с метеорологична информация, за да изчислява вероятност от лавина на конкретно място. Епизодът е и естествена прелюдия към 11-ия CASSINI Hackathon, който ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г. едновременно на 10 места в Европа, включително София, с тема Space for Water. За България това е и доста релевантна дейност, предвид наводнения през последните години, водните загуби, недостиг и управление на риск при водите . Тук именно космическите данни мога да помогнат. Запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизода говорим още за: • какво точно означава Earth Observation • защо новите приложения изискват по-чести заснемания, а не само по-добра резолюция • как се купуват и използват сателитни данни днес • кой има достъп до тях и как това се променя • какви са реалните ограничения пред граждански и бизнес приложения • какво може да се постигне в рамките на един хакатон, когато имаш данни, ментори и добре формулиран проблем

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков скачат между няколко на пръв поглед несвързани теми. От това как зъбите на белите акули се променят с възрастта им и се адаптират към различна диета, от риба към морски бозайници – до кенгурута, които могат да се движат по-бързо, без да изразходват повече енергия, благодарение на начина, по който използват сухожилията си. Ще чуете още защо тиксото издава онзи дразнещ звук (и как това е свързано със свръхзвукови микропукнатини и ударни вълни), как скърцането на баскетболните обувки идва от вълни в подметката, които се движат със стотици километри в час, и как конете могат да издават два звука едновременно – чрез комбинация от вибрации на гласните струни и нещо като „свирене“. Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/great-white-sharks-grow-deadly-new-types-of-teeth-as-they-age https://www.thenakedscientists.com/articles/interviews/kangaroos-hop-faster-without-extra-energy https://share.google/bHKfeC5ORaGdwSmWO https://www.nature.com/articles/d41586-026-00295-4 https://www.science.org/content/article/whoa-when-horses-whinny-they-whistle-and-sing-same-time?utm_campaign=Science&utm_source=facebook&utm_medium=ownedSocial&fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAYnJpZBEwUmIyOVVGaUJZcVRLZ3gzc3NydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR7oL3p1qktk6DHl3hHrVkhg8QsQN3mUjDxOlkHTRauTwJf-R_cH8POqlnC30g_aem_O0K3OxQ5h1tF3-8rt6staw НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разговарят с Георги Еленков, директор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата и част от екипа, поддържащ Националния център за безопасен интернет. Дискусията е посветена на предизвикателствата пред децата в дигиталното пространство и начините за тяхната защита, като Георги разказва за работата на Центъра, сътрудничеството му с държавни институции и големи технологични платформи като Meta и Google. Обсъждаме подробно основните онлайн заплахи за децата днес. Говорим се за попадането на вредно съдържание – от насилие и омраза до порнография и опасни предизвикателства. Разглеждаме различните форми на онлайн тормоз, включително през фалшиви профили в Instagram и Discord, както и злоупотребата с лични данни и дигитална идентичност. Щателно се описват и най-сериозните престъпления, като сексторшън (изнудване с интимни снимки и видеа, включително компютърно генерирани изображения), фишинг атаките и финансовите измами, насочени към подрастващите. Във втората част на разговора се засягат новите и зараждащи се заплахи, които все още са слабо видими за повечето родители, както и рисковете, които масово се подценяват. Обсъжда се деликатната тема за това как родителят да бъде информиран и ангажиран, без да прекрачва границата към свръхконтролиращ "helicopter parent". Накрая Кив, Тулечки и Георги разсъждават дали биха искали да бяха израснали в света на "безопасния" интернет, който съществува днес. Споменато в епизода: http://www.nmd.bg http://www.safenet.bg За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо Партньори: Grapwise.ai и Данни за добро

Серията Vox NIhili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога? - Може ли говоренето да се превърне в математика? - Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“? - Едното е едно и не е едно – кое не е вярно? - Има ли идея за тинята? - Какво свързва деня и идеята? - Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците? - Колко противоречия може да изтърпи един юрист? - Защо в „Парменид“ има минимум литература? - Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ? - Какво представлява проблемът на „третия човек“? - Имат ли предел думите? - Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката? - Къде е етиката в „Парменид“? - Има ли изход от матрицата на Парменид? - Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“? „Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика. Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.

What a mess! В адската и жежка каша, в която живеем, сред безпорядъка на съвременността, покрай кризата на разбирателството и диалога, между обстрела на максималистите (вляво, а и вдясно), решихме, че е назрял моментът в подкаста Pop Script да си побъбрим за ентропията и за теорията на хаоса. Един срещу друг сядат: домакинът и коментатор Благой Д. Иванов + физикът и математик Данаил Брезов, който на всичкото отгоре е също музикант и преподавател. Двамата се отдават на размишления, замерват аудиторията с примери и понятия, споменават важни хора, а и важни заглавия, но не пропускат и важните идеи, които си струва да присъстват в дигиталния ефир. Настоящият колоквиум включва: • Каква е разликата между ентропия и хаос? • Ефектът на пеперудата – от Едуард Лоренц през Рей Бредбъри до Аштън Къчър • Сваляне на мацки чрез наука сред дебнещи динозаври в „Джурасик парк“ • Черните дупки и термодинамичната смърт на вселената • Информационни процеси, сложни системи и непредсказуемост • Hеведомите житейски пътища и свободната воля • Предимства и недостатъци на затворените общества и отворените връзки • Какви са тежките последици от малките грешки? • Законът на Мърфи – ентропия или хаос? • Ентропията на Шанън – липса на информация? • Съществуват ли дравословен хаос и патологичен порядък? • Накъде лети стрелата на времето и какво да очакваме от великото зануляване? • От мултикултурализма към the sweet spot of jazz: класика с Дюк Елингтън, еклектика с De-Phazz и електро-фънк с Knower • Уместни ли са кино предупреженията, които ни предлагат „Завръщане в бъдещето“ (промяна в пространство-времето), „Лудият Макс 2“ (постапокалиптична пустиня) и „Мълчанието на агнетата“ (какавида в гърлото)? • Значими учени със смели идеи – какво общо с темата имат Мартин Гуцвилер, Ричард Докинс и Алберт Айнщайн?• Безчет филми („Predestination“, „Интерстелар“ и „Първи контакт“), сериали („Dark“, „The Ray Bradbury Theater“ и „Devs“) и книги („Котешка люлка“ на Кърт Вонегът, „22 ноември 1963“ на Стивън Кинг и „Проектът «Аве Мария»“ на Анди Уеър), към които си струва да посегнете... За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков за руския товарен кораб Progress 94, който се отправя към Международната космическа станция, но среща проблем с автоматичната си система за скачване. Какво означава това и защо в крайна сметка се налага ръчно управление в орбита? След това поглеждат към по-голямата картина – мисията Artemis 2 и опитите на NASA да върне хора на Луната, но и промените в стратегията, включително отказа от лунната станция Gateway в полза на база на самата повърхност. Темата се разширява и към геополитиката в космоса – как САЩ и Китай подхождат различно към кацането на Луната и защо изборът на място може да е решаващ за бъдещето на изследванията. И накрая – нещо, което звучи абстрактно, но всъщност е доста реално: колко енергия се натрупва в климатичната система на Земята и какво означава това, когато започнем да я измерваме в зетаджаули. Споменато в епизода: Лек проблем с Прогреса https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/russia-progress-94-cargo-launch-iss-soyuz-rocket ; https://www.nasa.gov/blogs/spacestation/2026/03/24/progress-cargo-craft-docks-to-station-resupplying-crew-2/ Artemis II е готов за изстрелване https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-rocket-rollout-march-20-2026 Isaacman уби Gateway за да използва парите за лунна база https://www.theguardian.com/science/2026/mar/24/nasa-moon-base-cancelling-artemis Китайците с изненадваща новина за лунната си програма https://www.scientificamerican.com/article/chinas-first-moon-astronauts-could-land-at-this-surprising-site/ Измеренията на климатичния колапс https://share.google/wYpMWGeA7WLciGFbz За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Във втория за годината епизод за пътуване обръщаме погледа към чудесата на остров Бали, пълен с гигантска растителност, древни храмове и не особено чаровни маймунки. Васко чете дневника от двуседмичното си пътуване и разказва за екзотичните места, които е посетил, как са го накарали да се чувства и какви паралели с живота в Европа могат да се направят. Ако ви е интересно да научите с какви гласове пеят балийските водопади, какви интересни традиционни танци можете да гледате там, какви странни и симпатични привички имат местните, защо да не носите очила в свещената гора на маймуните и други истории – това е епизодът за вас. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | .

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Настоящият епизод е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и катедра „Социология и науки за човека“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Той е част от проект на катедрата на тема "Социология и науки за човека - едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ със слоган „Защото утре започва от вчера….“. Проектът представлява изследване на възпитаниците на специалност Социология в Пловдивския университет с фокус не само върху професионалните им кариери, но и върху начина, по който образователният модел по социология в ПУ е седиментиран в техните биографии. В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът. Любомир Бабуров, Нина Николова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава „заклинанието“ АЛУМНИ? - Каква е разликата между възпитаници и храненици? - Може ли Университетът да ни кара да се чувстваме виновни? - Какво произвеждат университетите: кадри (работна ръка) или личности (човешки същества)? - Трябва ли висшето образование да се оправдава за своето съществуване? - Какво е университетът: институционално чудовище или клуб за интереси? - Какво е разликата между въобразената и въобразяваната общност (Бенедикт Андерсън)? - Възпитаници ли на незавършилите университета? - Какво представлява т.нар. „атмосферен“ университет? - Какъв е „прекрасния риск“ на образованието (Герт Биеста)? - В какво се изразява „силата на слабите връзки“ (Марк Грантовер)? - Каква е разликата между обучение, образование и субективиране? - Трябва ли Университетът да претендира за достъп до истината и каква е ролята на знанието във висшето образование? - Какво не отчита акредитацията и какво представлява идеята за „двуядрения университет“ (Стоян Ставру) ? - Трябва ли Университетът да дава нещо повече от достатъчното (необходимото) на своите ВЪЗ-питаници (Нина Николова)? - Съществува ли „алумни на неуспелите“ и възможно ли е съществуването на „алумни без университет“?

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат какво се случва едновременно в космоса и в океана. От плановете на NASA постепенно да замени Международната космическа станция с търговски станции в орбита и новите амбиции на SpaceX и Blue Origin за огромни сателитни мрежи, до драматичния ремонт на стартовата площадка в Байконур, която е ключова за поддръжката на МКС. А на Земята – странна находка от бреговете на Берингово море: перки от косатки с характерни следи от зъби, които може да подсказват за рядко наблюдавани конфликти между различни групи косатки и да хвърлят нова светлина върху това защо някои от тези животни живеят в толкова сплотени семейни общества. Споменато в епизода: https://arstechnica.com/space/2026/03/congress-steps-up-pressure-on-nasa-to-support-private-space-stations/ https://cosmos.1.bg/space/2026/03/03/baykonur-pad-repaired/ https://share.google/XtgL6PjwntoWL75JN https://share.google/L7Usd7aQ2au4iyHbJ https://www.nature.com/articles/d41586-025-03511-9 https://share.google/ojYVuv8E0jCLhaHrI За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.