Advertise on podcast: Ratio Podcast

„It's the end of the world as we know it…“ Докато си тананикаме един от вечните хитове на R.E.M. и се настройваме нетърпеливо за идващия Хелоуин, в студиото на Pop Script ce натрупват поводи за разруха. Водещият Благой Д. Иванов кани на открит разговор за Армагедон събеседник, в чиято компания оцеляването е далеч по-приятно: с доктора по кинознание Мирела Василева разнищваме всякакви апокалиптични проявления от здрачната зона на популярната култура. Ето и основните акценти: Що е то апокалипсис... и що е то „зелен“ апокалипсис? Разлика между апокалипсис и пост-апокалипсис – дали при едното се опитваме да съхраним човека, а при другото се опитваме да изградим човека наново от материалните и духовни руини? Апокалипсисът в древността – религии, митове и народно творчество: има го в редица големи и малки религии, есхатологията е присъща далеч не само на Авраамическите предания, защо обаче това е така? Визиите за апокалипсиса културен конструкт ли са... или са биологична интуиция? Апокалипсисът в изобразителното изкуствто – от ренесансовия Йеронимус Бош през романтизма на Джон Мартин до бароково-готическия и сюрреалистично-експресионистичен art на Зджислав Бекшински Апокалипсисът и острите литературни сюжети: Ричард Матисън, Харлан Елисън, Кормак МакКарти, Стивън Кинг и Робърт МакКамън Апокалипсисът и телевизията: „The Day After“, „Black Mirror“, „Girls' Last Tour“, „The Last of Us“ и „Fallout“ Кино и апокалиптично зрелище: „Смъртоносно влияние“ с Робърт Дювал, „Армагедон“ с Брус Уилис и „Гренландия: Последно убежище“ с Джерард Бътлър Кино и апокалиптична сатира: „Доктор Стрейнджлав“ на Стенли Кубрик, „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей и „Дигър“ на Алехандро Гонсалес Иняриту Реалистичен ли е сценарият на „Терминатор 3: Бунт на машините“ на Джонатан Мостоу? Апокалиспсисът като метафора за човешки слабости и травми, но и за липсата на контрол, за неспособността да се адаптираме, за боязън от непредсказуемостта на света: пост-травматично разтройство в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, загуба на здрав разум като космически ужас във „В бездната на лудостта“ на Джон Карпентър и клинична депресия и края на света отвън, но и отвътре в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер Апокалипсисът през призмата на психоанализата – какво ни казва това наше увлечение по края на света и биха ли могли Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг да направят психоанализа на изкуствения интелект? Според Сюзан Зонтаг подобен род развлечения, в които има апокалиптични елементи, са не само coping mechanism, но и средство за естетическа наслада, има ли етичен проблем в този феномен? Някои хора са склонни да почувстват особен тип „уют“, докато консумират „апокалиптично“ развлечение: това катарзис ли е... или е най-обикновен ескейпизъм? Джордж Ромеро, Макс Брукс и Робърт Къркман: от филми през проза до комикси, защо зомбитата са толкова мейнстрийм? Може ли причината да обичаме хорър да е свързана с причината да си падаме по апокалиптичния жанр... и ако да, каква е въпросната причина? Може ли художественият апокалипсис да ни помогне да се справим с реалния? И най-вече: с оптимизъм или с песимизъм може да завърши подобна дискусия? + бонус препоръки: водещият и гостът споделят няколко неща за гледане и четене: от „Cure“ на Кийоши Куросава и „Skinamarink“ на Кайл Едуард Бол до „4 3 2 1“ на Пол Остър и „Часът преди мрака“ на Дъглас Клег... Гледай епизода тук: https://youtu.be/zxeC1MxnEU8 За подкаста: Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как любовта се превръща в хорър? - Какво представляват метажеланията и как желанието ми може да контролира чуждото желание? - Кой е Кари Баркър и какво различава неговия филм „Obsession“ (2025) от останалите истории, в които желанията „полудяват“? - Кои са Беър (мечето) и Ники Фрийман („победата на свободата“) и какво общо имат с Хензел и Гретел? - Какво означава да обичаш някого повече от всеки друг? - Кога абсолютизирането на едно правило го превръща в чудовище в „шибания свят“? - Защо „истинската“ Ники трябваше да страда? - Взе ли Беъп информирано решение, когато счупи върбовата клонка? - Можеше ли да формулира желанието си (подобно на prompt-а) по-съвършено? - Явява ли се страданието последната крепост на свободата? - Какво да правим с „върбовите клонки“ на изкуствения интелект? - Можеше ли „Obsession“ да има по-добър край и по-ужасен хепиенд? „Obsession“ (2025) е филм на Кари Баркър, който на пръв поглед изглежда като черна романтична комедия за несподелена любов. Всъщност става въпрос за доста мрачна и жестока история за любовта като отнемане на чуждата воля. Но дали нещата се изчерпват с лошата формулировка на едни иначе легитимно желание или трябва да бъде намерено някакво друго обяснение зад небивалия успех на филма? Дали зад графично насилие и така характерната естетика на жанра gore се крият по-дълбоки философски измерения? Как магията и психологизма могат да се превърнат в „типичен“ разговор от поредицата Вокс нихили? Ако искате да влезете в по-рядко обсъжданите измерения на един филм, който може да гледате и само за забавление, присъединете се към нашия разговор. Гледай епизода тук: https://youtu.be/sBDynot0hdI Допълнителни материали: https://www.imdb.com/title/tt37287335/ https://www.theguardian.com/film/2025/sep/06/obsession-movie-review-tiff https://ew.com/obsession-ending-explained-one-wish-willow-12021597 За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за новооткрити фосили на новоизлюпени тиранозаври, които променят представите ни за детството на T. rex. Бебетата вероятно са били с размерите на котка и са се излюпвали на десетки. Какво ни разкриват миниатюрните им кости за живота и размножаването на един от най-страховитите хищници в историята? От праисторията се пренасяме към изчезналия тасманийски тигър, чийто череп разкрива изненадващи подробности за начина му на ловуване, и към Древен Египет, където следи по костите на принцеси подсказват, че те може да са владеели различни оръжия. Ще разберем и колко Клеопатри е имало в историята, преди да стигнем до по-неочакван въпрос: защо формата на човешките глави се е променила през последните сто години? От малките тиранозаври до древните владетелки и собствената ни еволюция – нови анализи на стари находки показват колко много тайни все още крие миналото. Гледай епизода тук: https://youtu.be/fsk_jClt21E Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/neglected-museum-fossils-turn-out-to-be-the-first-t-rex-hatchlings-ever-found https://youtu.be/_DZC8VdtNaQ https://phys.org/news/2026-08-tiger-wolf-australian-thylacine-skull.html https://www.sciencealert.com/ancient-egyptian-princesses-were-skilled-with-powerful-weapons-lost-remains-reveal https://www.thecollector.com/who-were-the-seven-cleopatras/ https://www.newscientist.com/article/2524895-human-heads-have-changed-shape-a-lot-in-the-past-100-years/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Когато изкуствения интелект рисува, свири или пише текст - кой получава авторските права? Достатъчен ли е един промпт от човек за да получи той правата над артистичния израз на генеративен модел? Може ли маймуна да има авторски права? Тези, и още много други въпроси на пресечната точка на генеративните модели с изкуствен интелект и правото разглеждаме с адвокат Георги Кънев. Георги има богат опит в консултирането на иновативни международни, регионални и местни компании по сложни правни и регулаторни въпроси в дигиталното пространство в сектори като технологиите, видеоигрите и медиите. Георги и КИВ разглеждат в дълбочина съществуващи вече прецеденти, където различни инстанции са се произнесли по въпроси къде е границата между инструмент и автор, какво точно е “артистично изражение” и дали просто задаването на промпт на модел е такова. Гледай епизода тук: https://youtu.be/_yn7ubpCZLA Допълнителни материали: https://www.copyright.gov/ai/ https://en.wikipedia.org/wiki/Feist_Publications,_Inc._v._Rural_Telephone_Service_Co https://www.reuters.com/legal/government/seattle-times-newsday-sue-openai-microsoft-alleging-copyright-infringement-2026-09-05/ https://techcrunch.com/2026/09/17/microsoft-exec-called-ai-scraping-the-largest-theft-of-labor-in-human-history-new-unredacted-filings-reveal/?utm_source=chatgpt.com https://www.musicbusinessworldwide.com/universal-and-sony-sue-suno-for-a-second-time-claiming-platforms-v6-models-are-the-fruit-of-the-same-poisoned-tree/?utm_source=chatgpt.com Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - www.mihailivanovbass.com/

СериятаVox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Димитър Вацов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой определя дневния ред на обществото? - Какво представляват елитите и защо са важни (Парето)? - Какво представлява ентропията на властта и конкуренцията между елити (Шумпетер)? - Измама ли е демокрацията? - Каква е разликата между елитите и експертите? - Каква е ролята на тайната при упражняването на властта? - Съществуват ли тайни елити? - Какво е ролята на публичността при контрола на политическите елити? - Как икономическите елити се различават от политическите елити? - Може ли бюрокрацията да ни спаси от опасностите на затворилите се в себе си елити? - Как се създават „резерви“ за целите на т.нар. циркулация на елитите и каква е ролята на неправителствените организации? - Как са реагирали елитите на събитията в Чернобил? - Как се легитимират елитите? - Защо хората вярваме в конспирации? - Има ли лесно решение на въпроса с властта на елитите? В днешния епизод разговаряме за две актуални и силно чувствителни теми: темата за елитите, които определят посоката на движение на света, и темата за конспирациите, които невидимо владеят съдбата на хората. Един от основните въпроси, които ни вълнуват, е доколко демокрацията, разбирана като управление на мнозинството, е изобщо реалистична политическа концепция, след като човечеството винаги се е управлявало от малцинства, понякога „просветени“, а в други случаи – не. И ако демокрацията е механизъм за контролирана смяна на елитите, то тогава какви са правилата за осъществяване на подобен контрол? Ако Маркс вярва в края на класите, а Парето провъзгласява вечността на елитите, то каква е ролята на гласоподавателите? Можем ли веднъж за винаги да разобличим тайните елити или сме обречени да живеем в незнание? Гледай епизода тук: https://youtu.be/mZssoMObDUw Допълнителни материали: https://archive.org/details/mindsocietytreat0034pare https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.190072 https://www.ozone.bg/product/posledni-vremena-tvardi-koritsi/ Представяне на госта: Димитър Вацов е професор в Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (1999-2022) и председател на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София“ (от 2002). Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия, постаналитичната философия на езика и онтологията. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как хлебарки, които дишат под вода, и микророботи от водорасли, които атакуват тумори — новият епизод на Ratio Weekly ни отвежда на места, където границата между биология и технологии става все по-тънка. Учени са разработили миниатюрни 3D-принтирани „водолазни костюми“, които позволяват на дистанционно управлявани хлебарки да се движат под вода до три часа. След като вече са успели да координират рояк от киборг-хлебарки, изследователите си представят бъдеще, в което такива биологични роботи могат да бъдат използвани за изследване на труднодостъпни места — а защо не и на Марс? А междувременно други учени използват водорасли като микророботи за лечение на рак. С помощта на магнитно покритие, изкуствен интелект и ултразвуково наблюдение те могат да бъдат насочвани към тумори и да доставят химиотерапевтично лекарство директно в тях. При експерименти с мишки технологията значително увеличава проникването на лекарството в туморната тъкан и намалява туморния товар. От киборг-хлебарки до водорасли, превърнати в нанотехнологични „лекари“ — колко необичайни могат да станат роботите на бъдещето и какво се случва, когато започнем да ги изграждаме не само от метал и силиций, а от живи организми? Гледай епизода тук: https://youtu.be/tqqud_AaXgw Споменато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2531894-remote-controlled-cockroach-swarm-can-now-breathe-underwater/ https://www.youtube.com/shorts/VGvuEc_tLQY https://www.the-scientist.com/algae-microrobots-battle-bladder-cancer-74700 За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Как са свързани еротичното и ужасното? - Какво може да ни кажат за еротичните чудовища облаците и… Слънчевият анус (Жорж Батай)? - Какво им е еротично на охлювите? - Как привлича „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош? - Как еротичното и ужасното заплашват съществуването на субекта? - Какво е разликата между поглъщането и магнетизмът? - Къде е еротичното при Баба Яга (отвъд Сукубите)? - Къде е ужасното при Червената шапчица? - Каква е ролята на погледа и защо… Горгона? - Какви са пътищата на инцестното и канибалистичното желание? - Има ли разлика между ужасното в митологията и съвременния хорър жанр? - Каква е разликата между чудовищността на некрофилното желание и еротичността на нарцистичното желание? В настоящия епизод еротичното и ужасното се оказват обединени в зоната на желанието, което ни разколебава като субекти. Може би сте забелязвали, че ужасното ни привлича: понякога не можем да откъснем очи от него, а еротичното ни ужасява: понякога се молим да се освободим от него. Персонификация на този парадокс са множеството еротични чудовища, които можем да открием не само в древногръцката митология и средновековната култура, но и в съвременните медийни образи. Гледай епизода тук: https://youtu.be/ncM7Wt1KqVY Допълнителни материали: https://www.challengingthelaw.com/pilosofia/pir/ Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как пластмасови бутилки и отпадъци от царевични растения могат да бъдат превърнати в ядливи бисквити с ванилов вкус чрез комбинация от химична обработка и генетично модифицирани дрожди. Засега учените очакват необходимите разрешения, за да могат да опитат резултата от експеримента. След това се отправят към Китай, където експериментален влак успява да достигне 800 км/ч само за 5,3 секунди – рекорд, който може да помогне за развитието на технологии за високоскоростен транспорт, космически системи и други приложения. Разказват и за най-бързия паяк в света и необичайния начин, по който се движи, за да преследва плячката си. А в медицинската част на епизода става дума за персонализирана mRNA ваксина срещу рак на панкреаса, създавана според мутациите в тумора на конкретния пациент. В малко клинично изпитване ваксината е активирала специфични Т-клетки при половината от участниците, като 7 от 8-те пациенти с такъв имунен отговор са били живи 4–6 години след лечението. Резултатите са предварителни, но вече се провежда по-голямо проучване, което да покаже дали подходът може да работи при повече пациенти. Гледай епизода тук: https://youtu.be/BqDF2XxLcqk Споделено в епизода: Учени превръщат пластмасови бутилки във ванилови бисквити (тук) Най-бързия влак в света тестваха в Китай (тук) Най-бързият паяк в света (тук) Противоракова ваксина за меланома (тук) Ваксина за панкреатичен рак показва много добри резултати (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Преди две години Васко Лозанов записа този епизод, но смятаме, че е доста актуален и решихме да ви го припомним. Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали? В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце. От разговора можете да научите повече за: - Принципите на бавното образование; - Морис Холт и призива за бавно училище; - Към какво трябва да се стреми образованието? - Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището; - Нуждата от свободно време и пространство за израстването; - Натовареността на българската учебна програма; - Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”? Ако ви е допаднал разговорът и бихте искали да ни осигурите още бавно време и свободно пространство за споделяне, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. Споменато в епизода: https://courses.educ.ubc.ca/socials/Articles/Maurice_Holt_Slow_Schools.pdf https://www.mon.bg/nfs/2018/01/pril6_up_10kl_philosophy.pdf За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола обсъждат тазгодишните Ig Nobel награди. Тази година сред наградените има изследвания, които звучат сякаш са измислени за научна комедия: как да направим писоар, от който урината да не пръска, какво се случва с памучното бельо, когато го заровим в почвата, и как най-ефективно да си издухаме носа. Други учени са се заели с въпроси като какво всъщност представлява целувката и защо някои животни се целуват, докато трети са използвали хоботчетата на женски комари като миниатюрни дюзи за 3D принтиране. Петко и Никола се спират и на още по-необичайни изследвания – за енергийното съдържание на протеините в млякото на хлебарки, за връзката между социалния статус и склонността към неетично поведение, за това как родителите възприемат миризмата на бебета и тийнейджъри и за това какво кара отровните змии да хапят. Зад тези на пръв поглед абсурдни теми обаче често стоят съвсем сериозни научни въпроси. В разговора става дума и за самите Ig Nobel награди – защо са създадени, как се различават от традиционните Нобелови награди и защо странните въпроси не са непременно безсмислени. Напротив: любопитството, готовността да провериш нещо неочаквано и способността да погледнеш познат проблем от необичаен ъгъл понякога водят до интересни научни резултати. А тазгодишната церемония бележи и промяна в историята на наградите. След 35 години в Бостън Ig Nobel за първи път се провеждат в Европа (Цюрих). Гледай епизода тук: https://youtu.be/duhjYTTJ3gE Споменато в епизода: Какво са Ig Нобеловите награди и повече за церемонията (тук( Ig Nobel наградите за 2026 (тук) (тук) (статуетката) Миналогидшните награди (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат краха на плановете на Meta за „AI native“ работна среда и шокиращия случай с rogue модела на OpenAI, който се опита да хакне Hugging Face. Във втората част разглеждаме как автономните агенти се опитват да "надхитрят" системите за оценяване и какво означава това за бъдещето на дигиталния суверенитет. Гледай епизода тук: https://youtu.be/tY9412RJJYM Споменато в епизода: https://www.implicator.ai/south-korea-free-ai-access/ https://arstechnica.com/ai/2026/08/metas-scrapped-plans-to-go-ai-native-included-slashing-teams-by-60-percent/?utm_source=tldrnewsletter https://www.bbc.com/news/videos/cgljl9zp47xo https://www.anthropic.com/news/model-hardware-standard-research-preview https://www.mediapool.bg/mask-prognozira-che-do-desetiletie-shte-ima-miliard-humanoidni-robota-v-pati-po-produktivni-ot-horata-news387131.html https://www.youtube.com/watch?v=kVXp6UNVPTo https://www.theverge.com/ai-artificial-intelligence/985385/openais-rogue-ai-model-hugging-face-cybersecurity-incident-reports-metr https://metr.org/blog/2026-08-26-openai-hugging-face-incident-investigation/#agents-coordinated-on-large-collective-projects-to-cheat-the-exploitgym-scorer,-and-attacked-hugging-face-for-clues https://cdn.openai.com/pdf/67869394-cb91-4c12-888c-5cbd85c7814c/OpenAI-Hugging-Face%20Incident-Technical-Report.pdf https://www.youtube.com/watch?v=JtmUbZRCpEI https://metr.org/blog/2026-08-26-openai-hugging-face-incident-investigation/#attempting-to-replace-the-exploitgym-target-with-a-modified-target https://metr.org/blog/2026-08-26-openai-hugging-face-incident-investigation/#extracting-information-about-the-scorer-from-trip-wires https://metr.org/blog/2026-08-26-openai-hugging-face-incident-investigation/#efforts-to-conceal-actions-and-tamper-with-transcripts https://metr.org/blog/2026-08-26-openai-hugging-face-incident-investigation/#sequence-of-key-actions-taken-by-relevant-agents-in-this-incident https://metr.org/blog/2026-08-26-openai-hugging-face-incident-investigation/#hacking-the-customer-deployed-modal-sandbox-and-artifactory https://www.youtube.com/watch?v=kVXp6UNVPTo За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньори са Grapwise.ai и Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/

Септември е месец на реколти, чествания и подновен културен живот! Между две особено важни дати (6 септември, когато отбелязваме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, и 22 септември, когато е Денят на независимостта на България) имаме 17 септември – Празникът на град София. По този повод в подкаста Pop Script на Ratio гостува Виктор Топалов – автор, краевед и лицензиран екскурзовод, като може би най-важното нещо, свързано с него, e, че той е създател на дигиталната платформа „Бохемска София“, която популяризира културно-историческото наследство на нашата столица от края на XIX и първата половина на XX век. В разговор с водещия Благой Д. Иванов биват обсъдени следните теми: - Празникът на София – какво можем да кажем за него? - Популярната култура в нашата столица от края на XIX и първата половина на XX век – кои са основните хора, места и събития? - Кой е Михалаки Георгиев? - Как и защо Иван Вазов завършва и издава романа си „Под игото“? - Какво (не) знаем за легендарния кръг „Мисъл“, в чието ядро влизат четирима изключителни интелектуалци и творци (Пенчо Славейков, Кръстьо Кръстев, Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов)? - Кои са най-изявените артисти и занимания? - Кои са най-култовите, популярни и изпълнени с артистичен живот локации от онова време? - Кои са най-паметните културни събития от периода? - Софийските гробища са приютили във вечния си покой редица видни артисти, но какво е положението с лобните им места – поддържат ли се... или са занемарени? - Как културата на тогавашна София се е съпоставяла с културата на други европейски столици от онова време – къде сме били на европейската културна карта? - Как социалните и политически процеси са влияели на културния живот и на артистичните начинания? - Какво може София днес да си „вземе“ от София тогава, за да стане по-добро място? - И обратното – какви са недостатъците на тогавашна София, от които съвременна София да се пази? - Важно ли е да се установи баланс между миналото и настоящето, за да си осигурим по-стабилно, светло и духовно извисено бъдеще? Гледай епизода тук: https://youtu.be/eQWkilCbQ9E За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Ясен Захариев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Теетет и по какво прилича на Сократ? - Каква е разликата между бабуването и сватосването? - Какви са рожбите на бременните мъже? - Може ли да се премахне злото, което броди, и на къде „бягат“ философите? - Прав ли е Протагор за усещанията и какво става, когато „всеки сам да си преценя“? - Как сънят, болестта и лудостта променят усещанията и… знанието? - Може ли философът да бъде нещо повече от „торба с аргументи“? - Трябва ли да гледаме към небето, когато пътят е осеян с дупки? - Какво представлява восъчната таблица в душите ни и как е свързана с майката на Музите? - Какви грешки допускат хората с „космати, груби и каменни сърца“? - Как „ловитбата на знания“ е свързана с метафората за гълъбарника (птичарника) и каква е разликата между това да придобиеш и да имаш знание? - Как може да не знаеш „поради своето знание“ и наличното знание „да способства човек да знае нещо“? - Как научаваме наново от себе си? - Какво представлява истинното мнение и истинното мнение с обяснение на смисъла (логоса)? - Защо съдията може да налучка истината, без да знае? „Теетет“ е диалогът, в който Платон посочва удивлението като „началото на философията“, като тук са и едни от най-удивителните и запомнящи се метафори, които Платон оставя в граничното поле между философията и литературата: акушерството като метод за постигане на знание (израждане при бременност), восъчната таблица като матрица на паметта, косматото сърце, гълъбарника с всякакви птици... Гледай епизода тук: https://youtu.be/-qnVlWU7j44 Допълнителни материали: https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoni Представяне на госта: Ясен Захариев е преподавател в Нов български университет от 2005 г. Той е съставител и редактор на множество статии в области като: история на философията, теория на познанието, философия на вкуса и др. Освен от философия се интересува и от вино. Ясен Захариев е работил последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия, като многократно е бил избиран за дегустатор и съдия на местни и международни форуми. Също така е автор на много статии, свързани с културата и географията на виното. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се отправят отново към космоса, където през последните седмици се случват достатъчно неща, за да изглежда бъдещето все по-близо. Започват с Nancy Grace Roman Space Telescope – новата голяма космическа обсерватория на NASA, която ще наблюдава огромни участъци от небето в инфрачервения спектър. Roman ще има зрителното поле на камера, над 100 пъти по-голямо от това на Hubble, и ще търси отговори за тъмната материя, тъмната енергия и екзопланетите. Телескопът ще работи в точката на Лагранж L2 заедно с James Webb, а данните му ще бъдат достъпни за научната общност. Какво ще можем да видим с него и защо голямото зрително поле е толкова важно? След това поглеждат към SpaceX и Starship – от подготовката за Flight 14 и новото поколение Starlink V3 спътници до амбициозните планове на компанията за космическата ѝ инфраструктура. SpaceX планира нов огромен комплекс в Луизиана, който трябва да се превърне във втори голям център за Starship, с множество стартови площадки, собствено производство на гориво и значително по-висока честота на изстрелванията. Как изглежда космодрумът на бъдещето и възможно ли е Starship действително да лети десетки пъти дневно? Междувременно Китай отлага мисията Chang’e 7, която трябва да изследва южния полюс на Луната и да търси вода – ключова стъпка в плановете на страната за бъдеща лунна изследователска станция. А в Европа се случва нещо историческо: Spectrum на Isar Aerospace достига орбита, превръщайки компанията в първия европейски частен оператор, достигнал орбита със собствена ракета от континентална Европа. И още: последният Falcon 9 Starlink старт от Флорида поставя нов рекорд за използване на една и съща първа степен, а характерният „медузен“ ефект на ракетата отново озарява небето. От нов телескоп, който ще променя картата на Вселената, през ракети за многократна употреба до лунни мисии и нова европейска космическа индустрия – космосът очевидно не смята да ни дава почивка. Споменато в епизода: Успешен старт на телелескопа Нанси Грейс Роман (тук) (тук) Влачат Ship40 обратно към САЩ (тук) Полет 14 (тук) (тук). Последно изстрелване на Старлинк с Falcon9 от Флорида (тук) Нова супергигантска база на SpaceX в Луизиана (тук). Китайците отложиха следващата си мисия към Луната (тук) (тук) Isar Aerospace с първи успешен орбитален полет (тук) (тук) (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко от най-интересните космически истории от последните седмици – от дългото пътуване до Меркурий до възможното откриване на нов тип космически обект в ранната Вселена. Европейско-японската мисия BepiColombo завърши последната си двигателна маневра за сближаване с Меркурий и вече е на финалната права към планетата. След години на пътуване и технически проблеми мисията трябва да достигне околомеркурианска орбита през ноември. Ще поговорим и за това защо Меркурий е толкова трудна цел за космическите мисии и как гравитационните маневри позволяват на BepiColombo постепенно да намали скоростта си и да се „промъкне“ до най-близката до Слънцето планета. Междувременно една друга мисия се оказва в сериозна беда. Космическият апарат LINK беше изпратен, за да помогне за спасяването на телескопа на NASA Swift, но проблеми със системата за ориентация поставят под въпрос първоначалния план. Ще стане ли възможно поне да бъде извършено сближаване с телескопа и какво може да научим от този рискован експеримент? Оттам се отправяме към Луната, където NASA обмисля необичайно решение: да изпрати на лунната повърхност инженерния двойник на марсохода Perseverance. А на Земята учените мислят за далеч по-драматичен начин да защитят планетата ни – Китай планира мисия, която ще се блъсне в астероид, за да тества възможностите ни за отклоняване на потенциално опасни космически тела. Накрая поглеждаме възможно най-далеч назад във времето. James Webb Space Telescope е наблюдавал необичаен обект от ранната Вселена, който може да се окаже нещо, което досега не сме виждали – огромна структура с черна дупка в центъра, обвита в плътен слой водород и изглеждаща като гигантска звезда. Ако интерпретацията се потвърди, тя може да даде ново обяснение и на мистериозните „малки червени точки“, които JWST открива в ранната Вселена. Гледай епизода тук: https://youtu.be/eRVCHg8QRvs Споменато в епизода: Бепи Коломбо на път към Меркурий (тук) Мисия за спасяване на космически телескоп (тук) (тук) Предстои изстрелване на нов косм.телескоп (тук) . Ще пращат марсоход на Луната? (тук) Китай планира мисия като DART, но по яка (тук) Black hole sun (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.