Advertise on podcast: Тора на български - Torah in Bulgarian

БЕШАЛАХ ЗОАР, БЕШАЛАХ, 44а“И стана, когато фараонът отпрати народа, Бог не ги поведе през земята на филистимците, [въпреки че бе по-близо, защото каза Бог: „Да не би народът да си промени мнението, когато видят война и да се върнат в Египет“] (Шмот 13:17)” - Раби Шимон започнал [да тълкува парашата със стиха]: “Молитва на Хавакук заради простъпки (ал шигйонот)” (Хавакук 3:1). ХАВАКУК 3 (2) Господи, чух вестта Ти и се уплаших: Господи, съживи делото Си всред годините, всред годините яви; в гняв помни милостта. [...] (8) От реките ли е недоволен Господ? Против реките ли е гневът Ти? Против морето ли е яростта Ти? Че яздиш на конете Си, на твоите колесници на спасение? [...] (15) Ти прегази морето с конете Си, през грамадата на големите води. МЕЛАХИМ БЕТ, ГЛ. 4 (8) И ето един ден Елиша минал покрай Шунем; а там [имало] важна жена и тя го поканила да се нахрани; и всеки път, когато минавал, той спирал там да се нахрани.(9) И тя казала на мъжа си: „Ето, сега съм сигурна, че това е свят Божий човек, който минава редовно при нас.(10) Нека направим малка таванска стая и да му сложим там легло и маса и стол и светилник, та когато дойде при нас, да се оттегля там.“(11) И ето един ден той дошъл там; оттеглил се в таванската стая и легнал там.(12) И казал на слугата си Гехази: „Повикай тази шунамитка.“ Той я повикал и тя застанала пред него.(13) И му казал: „Кажи ѝ: „Ти си се постарала за нас с такава грижа, какво може да се направи за теб? Да се говори от твое име с царя или с военачалника?“ Тя казала: „Сред народа си аз обитавам (седя/възсядам).“(14) И казал той: „Какво може да се направи за нея?“ И казал Гехази: „Ето, че тя няма син, а мъжът ѝ е стар.“(15) И казал той: „Повикай я“ И повика я и тя застана на вратата.(16) И казал: “По това време догодина ще прегръщаш (ховекет) син.“ И казала тя: „Моля те, господарю мой, човек Божий, не заблуждавай слугинята си.“(17) И заченала жената и родила син по това време догодина, както ѝ бе говорил Елиша. (18) И пораснало детето и един ден то излязло при баща си сред жътварите. (19) И казало на баща си: „О, главата ми, главата ми!“ И той казал на един слуга: „Занеси го при майка му.“  (20) И го вдигнал и го занесъл при майка му. И седяло в скута ѝ до обяд; и умряло.  (21) Тя го взела и го положила на леглото на човека Божий, затворила му [вратата] и излязла.  (22) И извикала мъжа си и казала: „Моля те, дай ми един от слугите и една от магариците, за да побързам при човека Божий и да се върна.“ (23) И казал: „Защо отиваш при него днес? Не е ни новолуние, ни шабат.“ И казала: „Всичко е наред.“ (24) Тя оседлала магарицата и казала на слугата си: “Води и тръгвай; не ме спирай да яздя, освен ако не ти кажа.“ (25) И тръгнала, и стигнала до човека Божий до планината Кармел, а когато човекът Божий я видял напротив, казал на Гехази слугата си: „Ето я онази шунамитка. (26) Сега, побързай, моля, към нея и ѝ кажи: “Всичко наред ли е с теб? Всичко наред ли е с мъжа ти? Всичко наред ли е с детето?“ И казала: “Наред е.” (27) И дошла при човека Божий на планината, и хванала краката му. И пристъпил напред Гехази, за да я отблъсне; но човекът Божиий казал: „Остави я, защото душата ѝ е горчива, а Господ го е скрил от мен и не ми е казал.“ (28) И казала: „Поисках ли син от господаря си? Не казах ли: „Не ме заблуждавай“?“ (29) И казал на Гехази: „Препаши си кръста, и вземи тоягата ми в ръката си и иди. Ако срещнеш човек, не го поздравявай; и ако те поздрави човек, не му отговаряй. И сложи жезъла ми на лицето на момчето.“ (30) А майката на момчето казала: „Жив е Господ и жив си ти, няма да те оставя!“ И той станал и тръгнал след нея. (31) А Гехази минал пред тях и сложил тоягата на лицето на момчето; но нямаше нито звук, нито отговор. И се обърнал да го посрещне и му казал: „Не се събуди момчето.“ (32) И влязъл Елиша в къщата и ето, момчето лежеше мъртво на леглото му. (33) И влязъл и затворил вратата зад двамата и се помолил на Господ. ТЕИЛИМ 7:1  Шигайон на Давид, който изпял на Господ относно Куш, биняминеца.

ШМОТ И ВАЕРА Жените като инициаторките на спасението. Лишението от отдих и духовността. Генезисът на Моше. Братсвото в Шмот - Аарон. Десетте наказания като разплитането на Сътворението. Втвърдяването на фараонското сърце. Наказанията: а) знаци за съществуването и силата на Бог; б) разрушаване на строя познат на евреите досега, с цел приемането им на нов строй (Тората); в) подкана за морален избор.

Вайехи Яаков не умрял ТАЛМУД, ТААНИТ 5б Така казал Раби Йоханан: “Нашият баща Яаков не умрял (мет/מת).” Попитал [Рав Нахман:] “Напразно ли тогава са го оплаквали, балсамирали и погребали?” Казал му: “Аз тълкувам стих, както е казано: ‘А ти, не бой се слуга Мой, Яаков, говори Господ, и не се плаши Исраел, защото ето, че ще те спася от далеч и семето ти от земята на изгнанието им’ (Ирмияу 30:10)’ - [стихът] съпоставя него с потомците му, както потомците му са живи, така и той е жив. БЕРЕШИТ 25:8 И издъхна и умря Авраам в добра старост, на възраст и с изпълнени [години]. БЕРЕШИТ 25:17  А това бяха годините на живота на Ишмаел - сто години и тридесет години и седем години, и издъхна и умря… БЕРЕШИТ 35:29 И издъхна Ицхак и умря… БЕРЕШИТ 49:33 И довърши Яаков да напътства синовете си, и събра краката си на леглото и издъхна…  БЕРЕШИТ 47:31 “[Когато] легна с бащите си, и ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхното лобно място!” И той каза: “Ще направя според думите ти.” БЕРЕШИТ 50:24-25 И каза Йосеф на братята си: “Аз умирам, но Бог ще си спомни, да, ще се си спомни за вас и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се заклел на Авраам, на Ицхак и на Яаков [...] извадете костите ми оттук!” Братството БЕРЕШИТ 4:9 И каза Господ на Каин: “Къде е брат ти, Евел?” И каза [му Каин]: “Не зная. Пазач на брат си ли съм аз?”  БЕРЕШИТ 50 (19) И им каза Йосеф: “Не бойте се. Вместо Бог ли съм?! (20) Нали вие бяхте замислили зло за мен, Бог го замисли за добро, за да стори, както днес, да съживи голям народ. (21) А сега не бойте се, аз ще издържам вас и децата ви.” И ги утеши и говори на сърцата им. От универсалното към обособеното БЕРЕШИТ 49 (1) Тогава Яаков повика синовете си и каза: “Съберете се, за да ви кажа какво ще ви се случи в края на дните. (2) Съберете се и чуйте, синове на Яaков, чуйте Исраел баща ви. [...] (8) Йеуда, братята ти ще те хвалят, ръката ти ще е на врата на враговете ти! Синовете на баща ти ще ти се поклонят. [...] (13) Зевулун, на брега на морето ще живее; той ще е бряг за лодки, неговата граница върху Сидон. (14) Исахар, [яко] като кост магаре, клекналo сред предели. [...] (28) Всички тези са дванадесетте племена на Исраел; и ето какво им говори баща им;  и благослови ги, според каквото се полагаше на всеки като благословия, ги благослови. БЕРЕШИТ 11 (6) И каза Господ: „Ако, като един народ (ам/עם) с един език за всички, ето как са започнали да вършат, сега няма да отсъства нищо, което те биха кроили да направят. (7) Нека тогава сляза и объркам речта им там, за да не си разбират речта един на друг." БЕРЕШИТ 50 (20) Нали вие бяхте замислили зло за мен, Бог го замисли за добро, за да стори, както днес, да съживи голям народ (ам/עם). От праотците към народа - промяна на парадигмата ТАЛМУД, МЕГИЛА 14а Учили нашите Мъдреци: “Четиридесет и осем пророка и седем пророчици пророкували на еврейския народ…” РАШИ, там [...] Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Аарон, Йеошуа, Пинхас [...] БЕРЕШИТ 37 (21) И чу Реувен това и го избави от ръцете им и каза: “Да не му отнемаме живота!” (22) И им каза Реувен: “Не проливайте кръв! Хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не го докосвайте!” —за да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. БЕРЕШИТ 38:26 И разпозна Йеуда и каза: “Права е тя, а не аз.” БЕРЕШИТ 39:9 Той не е по-важен от мен в този дом и не е скрил нищо от мен освен теб, тъй като си му жена. Как бих могъл да сторя това голямо зло? Бих съгрешил срещу Бог!

ВАИГАШ БЕРЕШИТ 44 (14) Йеуда и братята му влязоха в къщата на Йосеф — той все още беше там— и се хвърлиха пред него на земята. (15) И им каза Йосеф: “Какво е това дело, което сте извършили! Не знаете ли, че човек като мен може да гадае, да, да гадае?” (16) Йеуда каза: “Какво можем да кажем на господаря ми? Какво можем да говорим, с какво можем да се покажем невинни? Бог откри престъплението на слугите ти! Ето, ние сме роби на господаря ми, и ние и този, в чиято ръка беше намерена чашата.” (17) А той каза: “Далеч съм от мисълта да направя това! Мъжът, в чиято ръка беше намерена чашата, той ще ми бъде роб, а вие — вървете с мир при баща си!” (18) Йеуда се приближи (ваигаш) до него и каза: “О, господарю мой, нека да каже слугата ти дума в ушите на господаря ми, и да не пламва гневът ти против слугата ти, защото си като фараона! (19) Господарят ми попита слугите си, казвайки: ‘Имате ли баща или брат?’ (20) И ние казахме на господаря ми: ‘Имаме стар баща и малко дете от старостта му, чийто брат е мъртъв, така че е останал само той от майка си, и баща му го обича.’ (21) И ти каза на слугите си: ‘Доведете го при мен, искам да го видя.’ (22) Но ние казахме на господаря ми: ‘Момчето не може да остави баща си; ако остави баща си, ще умре!’ (23) Но ти каза на слугите си: ‘Ако най-малкият ви брат не слезе с вас, няма повече да видите лицето ми.’ (24) И когато отидохме при твоя слуга, баща ми, казахме му думите на господаря ми, (25) и баща ни каза: ‘Върнете се, купете ни малко храна.’ (26) Но ние казахме: ‘Не можем да слезем; ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас.’ (27) А твоят слуга, баща ми, ни каза: ‘Вие сами знаете, че жена ми ми роди двама. (28) Единият си отиде от мен; аз си казах: Наистина е разкъсан, та разкъсан! И не съм го видял досега. (29) Ако сега махнете и този от лицето ми, ако му се случи нещо лошо, ще свалите белите ми коси с нещастие в гроба!’ (30) Та сега, когато се върна при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, —с чийто живот е свързан и неговият собствен живот!— (31) когато види, че момчето го няма, ще умре, и слугата ти ще свали белите коси на слугата ти, баща ни, в скръб в гроба! (32) Защото слугата ти се закле за момчето на баща си, като каза: ‘Ако не го върна при теб, ще бъда виновен за грях пред баща си през всичките дни.’ (33) Та сега, моля те, нека слугата ти остане вместо момчето, като слуга на господаря ми, но нека момчето отиде с братята си!  (34) Защото как ще отида при баща си, когато момчето не е с мен, за да видя нещастието, което ще сполети баща ми?

Ханука в първоизточниците МАКАБИМ I, ГЛ. 4 (54) В същото време и в същия ден, в който езичниците го бяха осквернили, в същия ден той беше осветен с песни, арфи, лютни и кимвали.  (55) Всички хора паднаха на лицата си и се молиха, и възхваляваха Небесата, защото им беше даден успех.  (56) Те празнуваха осем дни посвещаването на жертвеника, принесоха всеизгаряния с радост и принесоха жертва за избавление и хвала.  (57) Те също украсиха предната част на Храма със златни корони и малки щитове, и преосветиха портите и стаите за коанимите, и им сложиха врати.  (58) Така имаше голяма радост сред народа и укорът, причинен от езичниците, беше премахнат.  (59) Йеуда и братята му, и цялото еврейско общество постановиха дните на посвещаването на жертвеника (ханукат амизбеах) да се празнуват с радост и веселие в определеното им време, година след година, в продължение на осем дни, считано от двадесет и петия ден на месец кислев. МАКАБИМ II, ГЛ. 10 (5) Така се случи, че на същия ден, в който Храма бе осквернен от езичниците, се извърши пречистването на Храма, а именно на двадесет и петия ден от същия месец, който бе кислев.  (6) Те го празнуваха осем дни с радост като Сукот, спомняйки си как само малко преди това на празника Сукот те скитали като диви зверове в планините и пещерите.  (7) Ето защо, носейки тирси и красиви клони, а също и палмови листа, те възпяха химни на Този, Който им беше дал успех в пречистването на собственото Си място за поклонение.  (8) Те постановиха с указ и потвърдиха с гласуване, че целият еврейски народ трябва да празнува тези дни всяка година. [...] МИШНА, БАВА КАМА 6:6 Ако камила, натоварена с лен, мине в общественото пространство и товарът ѝ от лен влезе в дюкян и се запали, собственикът на камилата носи отговорност. Но ако собственикът на дюкяна е оставил свещника си отвън, собственикът на дюкяна е отговорен. Раби Йеуда казал: „Ако е бил свещник за Ханука, той не носи отговорност.“ БЛАГОДАРСТВЕНАТА МОЛИТВА ЗА ХАНУКА “АЛ АНИСИМ” [Благодарим Ти] за чудесата, за изкуплението, за могъщите дела, за спасенията и за чудесните дела, които Ти направи за нашите предци в онези дни, в това време - В дните на Матитяу, синът на първосвещеника Йоханан, хашмонеецът и синовете му, когато нечестивото гръцко царство се надигна срещу народа ти Исраел, за да ги накара да забравят Твоята Тора и да нарушат постановленията на Твоята воля. Но Ти, в Твоята изобилна милост, ги подкрепи по време на бедствието им. Ти води техните битки, защити техните права и отмъсти за извършеното на тях зло. Предаде силните в ръцете на слабите, многото в ръцете на малцината, нечистите в ръцете на чистите, нечестивите в ръцете на праведните и умишлените грешници в ръцете на онези, които заемат себе си с Твоята Тора. Ти направи велико и свято име за Себе си в Твоя свят и извърши голямо избавление и изкупление за народа Си Исраел и до днес. След това децата Ти влязоха в светинята на дома Ти, прочистиха храма Ти, пречистиха светилището Ти, запалиха светлини в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да благодарят и хвалят великото Ти Име. МАСЕХЕТ СОФРИМ 20:6 (АНЕРОТ АЛАЛУ) Палим тези свещи заради избавленията, чудесата и знаменията, които Ти извърши за нашите бащи чрез Твоите свещени коаним. През всичките осем дни на Ханука тези свещи са свещени и не е позволено те да се използват за каквато и да е делнична употреба, а само да ги гледаме, за да благодарим на Твоето име за Твоите чудеса, Твоите знамения и Твоите избавления. МИДРАШ, ТАНХУМА, БЕААЛОТХА 5Но Аарон не принесъл жертва с главите на племената и си казал: „Горко ми! Може би заради мен Светият, Благословен да е Той, не приема племето на Леви.“ Светият, Благословен да е Той, казал на Моше: „Иди и кажи на Аарон: ‘Не бой се. Ти си определен за по-важно от това, затова е казано: Говори с Аарон и му кажи: ‘Когато палиш свещите’ (Бамидбар 8:2) - жертвите, докато Храмът съществува, те се практикуват, но свещите - завинаги’“.

Парашат Ваишлах БЕРЕШИТ 32 (25) И остана Яаков насаме и се бори един човек с него до разсъмване. (26) И видя, че не ще го надмогне, и докосна бедрото му, и се изкълчи бедрото на Яаков докато се бореше с него. (27) И каза: “Пусни ме, защото се разсъмва.” И каза: “Няма да те пусна, освен ако ме благословиш.” (28) И му каза: “Как е името ти?” И каза: “Яаков.” (29) И каза: “Не ще се казва името ти Яаков повече, а Исраел, защото се бори (сарита) с Бог и с хора и надмогна.”   (30) И попита Яаков и каза: “Кажи ми сега името ти.” И каза: “Защо ще питаш за името ми?” И го благослови там. ТАЛМУД, ХУЛИН 91а “и се бори един човек с него до разсъмване” (Берешит 32:25) - казал Раби Ицхак: “От тук [учим, че] талмид хахам не следва да излиза сам нощем.” ТАЛМУД, БЕРАХОТ 5а И казал Раби Ицхак: Всеки, който чете Шма на леглото си, злите сили се отдалечават от него, както е казано: “[Човек се ражда за мъка,] както искрите (бне решеф/בני רשף) да отлитат (уф/עוף) нагоре” (Ийов 5:7), а “уф” може да се обясни с Тората, както е казано: “Ще насочиш (атаиф/התעיף) очите си върху него ли? Вече намя да го има” (Мишле 23:5), а “решеф” може да се обясни със злите сили, както е казано: “Изцедени от глад и лишени чрез горящa чума (решеф/רשף) и горчив мор” (Деварим 32:22). Рав Реувен бен Яаков (?, София - 1805 г., Цфат) - равин и рош йешива на София, а по-късно равин в Цфат, писар преписвач, поет и кабалист. Базирано на писмо на Р’ Реувен бен Яаков до брат му Р’ Меир бен Яаков в книгата “От емет” (Солун, 1799 г.) на Рав Йеуда Сид.   Въпрос: след нощен сън от няколко часа, човек се събужда и си спомня, че не е казал “Шма Исраел” преди да си легне. Той/тя иска да продължи да спи, но преди това иска да каже “Шма.” Дали трябва да каже благословията за Тората?  1-ви фактор: дали може да се причини прекъсване на обсега на благословията? Рош: да, въпреки, че повечето действия не се считат за прекъсване, дълбокият сън (шенат кева) е прекъсване и се налага нова благословия за Тората. Рабену Там: не, благословията покрива целия ден и нощ, до следващата сутрин. 2-ри фактор: дали се изисква благословия за Тората ако стихове се произнасят като молитви, а не с цел изучаване? Ашкеназските средновековни равини: не. Шулхан арух: да.  3-ти фактор: какво се счита за “дълбок сън”? Повечето равини: половин час в легло. Аризал: шест часа. 4-ти фактор: дали благословията за Тората е задължение от самата Тора или е въведена от Мъдреците? Рамбан: закон от Тората. Шулхан арух: закон от Мъдреците. ТАЛМУД, БЕЦА 3б При всяко съмнение относно закон от Тората [правим] по-строгото [...], а при всяко съмнение относно закон на Мъдреците [правим] по-лекото.  РАМБАМ, МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ НА БЛАГОСЛОВИИТЕ 11:16 Всяко нещо, за което имаш съмнение дали изисква благословия или не, се прави без благословия.

Парашат Вайеце БЕРЕШИТ 29:35 И зачена тя отново, и роди син и каза: “Този път ще благодаря (оде/אודה) на Господ.” Заради това нарече името му Йеуда, и престана да ражда.  РАШИ, ТАМ “Този път ще благодаря” - защото взех повече от дяла ми, затова трябва да благодаря. ТАЛМУД, БЕРАХОТ 7б Казал Раби Йоханан от името на Раби Шимон бен Йохай: “От деня, в който Светият, Благословен да е Той, сътворил света Му, не е имало човек, който да благодари на Светия, Благословен да е Той, докато не дошла Леа и Му благодарила, както е казано: ‘Този път ще благодаря на Господ.’”  Рав Йосеф Авраам (бен) Хасон (? Солун - 1881 г., Карнобат), равин на Карнобат (1840 - 1881 г.). Епитафията на надгробния му камък: Къде са праведните, мъдрите и разумните?! / Сърцето на човек ще се разтопи и всички лица ще бъдат обгорени, / както хората с добро име ще почиват „в мястото на чакалите“ (Теилим 44:20). / Тук е погребан великият на поколението, заради скриването на Лика. / Мъжът издигнат над всичко, праведният, пазещият истината, големият равин на общността му, славата на старейшините, / въпреки че остатъкът му е под купчина камъни, / “Йосеф е още жив“ (Берешит 45:26), „той е мощен (хасон/חסון) като дъбовете“ (Амос 2:9). / Това е равинът на общността, нашият почитаем учител, равинът Раби Йосеф /  Авраам бен Хасон, паметта му да е благословия [за нас], който бе привикан в небесната йешива на 30 Шеват, / (5)641 (30.1.1881), нека душата му се върже за Връзката на живота.“ Базирано на отговор от Рав Йосеф Хасон цитиран в книгата “Ше’елот утшувот Саба кадиша,” част II (Йерусалим, 1974 г.) на Рав Шломо Елиезер Алфандари. 18-ТАТА БЛАГОСЛОВИЯ НА АМИДАТА (МОДИМ) Благодарим Ти ние, защото Ти си Господ, нашият Бог и Богът на нашите бащи завинаги. [...] Ще Ти благодарим, и ще разказваме възхвалата Ти, за животите ни, които са предадени на ръцете Ти, и за душите ни, които са поверени на Теб, и за чудесата Ти, които [се случват] всеки ден с нас, и за невероятните Ти дела и добрините Ти, които [се случват] по всяко време, нощем, денем и следобед и т.н. МИШНА, БЕРАХОТ 5:3 [Казващият]: “Модим, модим” (Благодарим, благодарим) - караме да го замълчи.  ТАЛМУД, СОТА 40а Когато хазанът (букв. пратеникът на общността) казва “Модим,” какво да казва народът? МОДИМ ДЕ-РАБАНАН  Благодарим Ти ние, защото Ти си Господ, нашият Бог и Богът на нашите бащи, Богът на всичката плът, нашият Творец, Творецът на Сътворението. Благословии и благодарности на великото и свято Ти Име за това, че си ни дал живот и си ни дал да просъществуваме, така също ни дай живот и съществуване, и събери диаспорите ни в дворовете на светинята Ти. ТАЛМУД, БЕРАХОТ 31а Казал Рав Йеуда: Да не се моли човек за нуждите си нито в първите три [благословии на Амидата], нито в последните три, а само в междинните, както казал Раби Ханина: “Първите [благословии на Амидата] са подобни на слугата, който възхвалява господаря си, междинните са подобни на слугата, който се моли за награда на господаря си, а последните са подобни на слугата, който получил награда от господаря си, и се сбогува и си отива. 

ПАРАШАТ ТОЛДОТ Базирано на дерашата (речта) от бар мицвата на Шимон бен Шабетай Цалмона, представена пред неговия учител Рав Яаков Тева през седмицата на парашат Толдот 5510 (1749 г.), приведена от чичо му Рав Шломо Шалем в книгата му “Дивре Шломо” (Франкфурт на Одер, 1754 г.)  ТАЛМУД, САНЕДРИН 91б И казал Антонинус на Раби: “Откога склонността към злото (йецер ара) властва над човек? От момента, в който е оформен [зародиша], или от момента на раждането?” Казал му [Раби]: “От момента на оформянето.” Казал му [Антонинус]: “Ако е така, то щеше да се блъска в корема на майка си и да излезе. Та по-скоро в момента на раждането.” Казал Раби: “На това нещо ме научи Антонинус, а стихът го подкрепя, както е казано: ‘В предверието причаква грехът’ (Берешит 4:7).” БЕРЕШИТ РАБА 63:6 “И се блъскаха децата във вътрешностите ѝ” (Берешит 25:22) - когато стояла до синагоги и бате мидраш, Яаков се борел да излезе, и това е, което пише: “Преди да те оформя в корема те познах” (Ирмияу 1:5); а когато минавала покрай храмове на идолопоклонство, Есав се блъскал и борел да излезе, и това е, което пише: “Отчуждили са се нечестивите [още] от утробата (Теилим 58:4). БЕРЕШИТ 25 (19) А това са поколенията (толдот) на Ицхак сина на Авраам, Авраам породи Ицхак.  (20) И беше Ицхак на четиредесет години, когато взе Ривка дъщерята на Бетуел арамееца от Падан арам, сестрата на Лаван арамееца, за себе си за жена. (21) И се замоли Ицхак на Господ от името на жена му, защото безплодна бе тя, и отзова му се Господ и зачена Ривка жена му.   (22) И се блъскаха децата във вътрешностите ѝ, и каза тя: “Ако е така, защо съм аз?” И тя отиде да запита Господ.  (23) И ѝ каза Господ: “Два народа са в корема ти, и две колена от вътрешностите ти ще се разделят (или “отделят”), и коляно над коляно ще надделее, и по-старият ще служи на по-младия.”  ТАЛМУД, АВОДА ЗАРА 11а “И ѝ каза Господ: ‘Два народа са в корема ти’” - [...] не чети “народа” (гоим/גוים), а “горди” (геим/גאים). Това са Антонинус и Раби, от чиито маси никога не прекъсвали да сервират нито маруля, нито краставици, нито репички - нито през лятото, нито през зимата. БЕРЕШИТ РАБА 63:6 “[И] каза тя: ‘Ако е така, защо съм аз?’” - Раби Ицхак каза: “Това ни учи, че Ривка имену (нашата майка) обикаляла домовете на жените и ги питала: ‘Имали ли сте такава болка някога? Ако това е болката идваща с деца, то по-добре да не бях забременяла!’”

Хайе Сара - Честта на починалия Рав Яаков Тева (ок. 1722 - ок. 1759 г.) - равин в Кюстендил и София. Базирано на цитат от него в книгата “Шоне алахот” (1762 г.)

ПАРАШАТ ВАЙЕРА (Бехор Исраел) Яаков бехар Шмуел Маджар (р. преди 1752 г., София? - 1806 г., София). Рош йешива и равин в София, в края на 18-ти и началото на 19-ти век, автор на “Хелек Яаков” (ръкопис). Талмуд      Тосафот            Писке Тосафот (“Решенията на Тосафот”)                   Хелек Яаков ТАЛМУД, ШАБАТ 55а “И му каза Господ: Мини през града, през Йерусалим, и постави като знак тав (תו) върху челата на хората, които въздишат и стенат заради всички мерзости извършвани в нея” и т.н. (Йехезкел 9:4). Казал Светият, Благословен да е Той на Гавриел: “Иди и отбележи с тав от мастило челата на праведните, за да не властват над тях ангелите на разрушението, а на челата на нечестивите - тав от кръв, за да властват над тях ангелите на разрушението.” [...] Какво е специалното в буквата тав? [...]   Шмуел казал: “Изчерпала се е (тама/תמה) заслугата на праотците.” Раби Йоханан казал: “Ще се смили (тахон/תחון) заради заслугата на праотците.” ТОСАФОТ, там Рабену Там казал, че заслугата на праотците се е изчерпала, но не и завета им [с Бог], както пише: “И ще си спомня за завета Ми с Яаков” (Ваикра 26:42), дори след изгнанието. И това, което ние споменаваме [в молитвите ни] е завета на праотците. [...]  А според Ри (съкр. на Рабену Ицхак) Шмуел и Раби Йоханан не спорят, ами Шмуел имал предвид, че за нечестивите се е изчерпала, но за праведните не се е изчерпала, а Раби Йоханан имал предвид праведните. [...] Съответно, ние разчитаме на това, за да споменаваме зааслугата на праотците. В края на [мидраша] Ваикра раба [се казва]: “Раби Аха казал: Всъщност заслугата на праотците все още съществува и ние винаги ще ги споменаваме, както е казано: ‘Защото Бог е състрадателен [...] и не ще забрави завета на праотците ти’ (Деварим 4:31).”    ПИСКЕ ТОСАФОТ, ШАБАТ №238 Ние споменаваме заслугата на праотците.  ТАЛМУД, ШАБАТ 89б [К]азал Раби Йонатан: Какво е написаното тук: “Защото ти си нашият баща, защото Авраам не ни позна, а Исраел не ни признава; Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти” (Йешаяу 63:16)?  В бъдеще, Светият, Благословен да е Той, ще каже на Авраам: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.”  Ще каже пред Него [Авраам]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.” Ще си каже [Господ]: “Ще кажа на Яаков, нали той имаше болка от отглеждането на децата си, та може би ще моли за състрадание към тях.”  Ще му каже [на Яаков]: “Децата ти съгрешиха.”  Ще каже пред Него [Яаков]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.”  Ще каже [Господ]: “Няма разум сред старците и мъдрост сред децата.”  Ще каже [на Ицхак]: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.”  Ще каже пред Него [Ицхак]: “Господарю на света, децата ‘ми,’ но не децата ‘Ти’?! Когато те първо казаха ‘ще направим,’ а после ‘ще чуем,’ Ти ги нарече ‘моят син, моят първороден’ (Шмот 4:22); а сега са ‘мои’ деца, но не и ‘Твои’?! Още повече, че колко да са грешили? Колко са човешките години? Седемдесет. Махни [първите] двадесет, за които не се наказва, и остават петдесет. Махни двадесет и пет за нощите, и остават двадесет и пет. Махни дванадесет и половина, през които се молят, ядат и извършват нуждите си, и остават дванадесет и половина. Ако понесеш всичките - прекрасно, ако ли не - половина за мен и половина за Теб. А ако ми кажеш, че всичките са за мен, нали принесох душата си пред Теб.”  Тогава те ще кажат: “Защото ти си нашият баща.”  Ще им каже Ицхак: “Вместо да ме хвалите мен, хвалете Светия, Благословен да е Той.” Ще им посочи Ицхак Светия, Благословен да е Той, пред очите им, и те веднага ще вдигнат очите си към висините и ще кажат: “Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти.”

Ноах Рав Гавриел Алмоснино  (1805?, Никопол? - 1890, Йерусалим) - равин в Никопол, София; пръв гл. равин на България. Базирано на ръкопис. БЕРЕШИТ 6 (11) И се поквари (ватишахет/ותשחת) земята пред Бога, и се изпълни земята със злодеяние.  (12) И видя Бог земята, и ето, че бе покварена (нишхата/נשחתה), защото поквари всичката плът пътя си на земята.  (13) И каза Бог на Ноах: “Краят на всичката плът е дошъл при Мен, защото пълна е земята със злодеяние заради тях, и ето, Аз ще ги унищожа (машхитам/משחיתם) със земята. КИДУШИН 40а Учим в Мишната: “Това са нещата, които човек върши и яде от плодовете им в този свят, а капитала му остава за бъдещия свят, и ето ги: почитането на родителите, добрите дела, примиряването на хората един с друг, а изучаването на Тората е равно на всички тях.” Относно почитането на родителите пише: “за да се удължат дните ти и за да ти се даде добро” (Деварим 5:16) и т.н. [Талмудът пита:] Относно отпращането от гнездото (шилуах акен) също пише: “за да ти се даде добро и да ти се удължат дните” (там, 22:7), та добави я и нея! [...] Рав Иди обяснил: “Кажете за праведника, че като е добър, че от плода на делата му ще яде” (Йешаяу 3:10) - има праведник, който е добър, и такъв, който не е добър ли? [Отговор:] Този, който е добър към Небесата и създанията, е добър праведник; добър към Небесата, но лош към създанията, е праведник, който не е добър. Същото е казано относно [следващия стих]: “Жалко за лошия нечестивец, защото наградата за делата му ще получи” (там, 3:11) - има нечестивец, който е лош, и такъв, който не е лош ли? Този, който е лош към Небесата и създанията, е лош нечестивец; лош към Небесата, но не е лош към създанията, е нечестивец, който не е лош. РАШИ, там “Рав Иди обяснил” - [отпращането от гнездото] не е подобно на другите, защото те имат полза за създанията, и [съответно] изпълняващият ги е добър към Небесата и създанията. “лош към Небесата и създанията” - като убиеца, крадеца и грабителя. “лош към Небесата, но не е лош към създанията” - нарушаващият забраните свързани с кръвосмешение, унижаващият празниците, ядящият забранени мазнини.  РАШИ, БЕРЕШИТ 6:11  “И се поквари (ватишахет/ותשחת) земята пред Бога” - израз използван за кръвосмешение и идолопоклонство [...]. “и се изпълни земята със злодеяние (хамас/חמס)” - кражба. (Изображението е портрет от табло с портретите на депутатите от Учредителното народно събрание в Търново, 1879 г.)

61-ва годишнина от смъртта на последния главен равин на София, а по-късно и гл. равин на България, д-р Ашер Хананел (1895 г., Шумен - 1964 г., София)

Сукот - 5786 МЕЛАХИМ 1, 8  (АФТАРА ЗА ВТОРИЯ ДЕН НА СУКОТ) (1) Тогава събра Шломо старейшините на Исраел, всичките глави на племената, водачите на бащините домове на Децата на Исраел при царя Шломо, в Йерусалим, за да преместят ковчега на завета с Господ от града на Давид, той е Цион. (2) И се събраха при царя Шломо всички мъже на Исраел в месеца Етаним, на празника; това е седмият месец.   [...] (6) И внесоха коанимите ковчега на завета с Господ на мястото му, във вътрешността на храма, в светая светих, под крилете на херувимите,  (7) защото херувимите разперваха криле над мястото на ковчега, и покриваха (ваясоку/וַיָּסֹכּוּ) херувимите ковчега и прътовете му. [...] (65) И направи Шломо по това време празника и целият Исраел с него, от Лево хамат до Долината на Египет, пред Господ, нашия Бог, седем дни и седем дни, [общо] четиринадесет дни.  (66)  На осмия ден отпрати народа и благословиха царя и тръгнаха към шатрите им радостни и благодарни за всичкото добро, което направи Господ за Давид, Неговия слуга, и за Исраел, Неговия народ.    ШМОТ 25:20 И ще бъдат херувимите разперили криле отгоре, покриващи (сохехим/סֹכְכִים) с крилете им капорета. ЗЕХАРЯ 14 (АФТАРА ЗА ПЪРВИЯ ДЕН НА СУКОТ) (16) И ще стане така, че всеки останал от всичките народи, които се изправиха против Йерусалим, и ще отиват от година на година да се поклонят на Царя, Господ на Войнствата, и да празнуват празника Сукот. (17) И ще се случи на този, който не отиде от родовете на земята в Йерусалим да се поклони на Царя, Господ на Войнствата, и няма да имат дъжд. (18) Но ако родът на Египет не отиде и не дойде, то няма [да вали] върху тях [дъжд] ли?! Тях ще ги сполети бедствието, което ще прати Господ на народите, които не отидат да празнуват празника Сукот. (19) Това ще е грехът на Египет и грехът на всичките народи, които не отидат да празнуват празника Сукот.  ЕЗРА 3 (1) И пристигна седмият месец, а Децата на Исраел бяха по градовете. И се събраха народът като един в Йерусалим. (2) И станаха Йешуа бен Йоцадак и братята му коаним, и Зерубавел бен Шеалтиел и братята му, и построиха жертвеника на Бога на Исраел, за да принесат на него жертви на всеизгаряне, както пише в Тората на Моше, божият човек. (3) И поставиха жертвеника върху основите му, защото бяха в ужас от народите на тези земи, и принесоха върху него жертви на всеизгаряне на Господ, жертви сутрин и вечер. (4) И направиха празничната жертва за Сукот, както пише, и жертвата за всеизгаряне, ден за ден, според броя, какъвто е законът, всяка една в деня ѝ.  (5) А след това, постоянната жертва за всеизгаряне, и за месеците, и за всички свещени празници на Господ, и за всеки дарил дар на Господ;  (6) от първия ден на седмия месец започнали да принасят жертви на всеизгаряне на Господ, но светилището на Господ не бе основано. НЕХЕМИЯ 8 (14) И откриха, че пише в Тората, която заповядал Господ чрез Моше, че Децата на Исраел следва да седят в суки на празника, в седмия месец.  (15) И затова дадоха да се чуе и разгласиха във всички градове и в Йерусалим, казвайки: “Излезте в планините и донесете маслинови листа, и балсамови листа, и листа от мирта, и листа от финикова палма, и листа от гъсто дърво, за да се направят суки, както пише.” (16) И излязоха народът, и донесоха и си направиха суки, всеки един на покрива му и в дворовете си, и в двора на дома на Бога, и на площада на Портите на водата, и на площада на Портите на Ефраим. (17) И направиха цялата общност на завърналите се от плен суки, и седнаха в суките, защото от дните на Йешуа бин Нун не бяха правили това Децата на Исраел, до този ден; и радостта бе много голяма. (18) И четоха от свитъка на Тората на Бога всеки ден, от първия ден до последния ден; и направиха празник седем дни, а на осмия ден - възпиране, какъвто е закона. 

Йом кипур - 5786 ДЕВАРИМ 30 (1) И ще стане, когато дойдат върху теб всички тези неща - благословията и проклятието, които поставих пред теб - и ще [ги] вземеш присърце сред всичките народи, при които те е изгонил Господ, твоя Бог, там; (2) и ще се завърнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му, според всичко, което аз ти заповядвам днес, ти и децата ти, с цялото ти сърце и с цялата ти душа.  (3) И ще върне Господ, твоят Бог, твоите пленници и ще има състрадание над теб, и ще те събере от всичките народи, сред които Господ, твоят Бог, те е пръснал, там. (4) Ако бъде един от изгнаниците ти в края на небесата, от там ще те събере Господ, твоят Бог, и от там ще те вземе. (5) И ще те доведе Господ, твоят Бог, в земята, която са овладели бащите ти, и ще я овладееш, и Той ще ти стори добро и ще те увеличи [дори повече] от бащите ти. (6) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоят Бог, с цялото ти сърце и с цялата ти душа, за да живееш ти.  (7) И ще даде Господ, твоят Бог, всичките тези проклятия на враговете ти, и на мразещите те, които са те преследвали. (8) А ти ще се завърнеш и ще се вслушаш в гласа на Господ, твоят Бог, и ще извършиш всичките Му заповеди, които аз ти заповядвам днес.  РАМБАН, там 30:6 “И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти” - Това е казаното: “Който идва да се пречисти, му помагат [свише]” (Талмуд, Шабат 104а) - гарантира ти, че ще се завърнеш при Него с цялото ти сърце, и Той ще ти помогне в това.  МОЛИТВАТА АМИДА, ПЕТА БЛАГОСЛОВИЯ Завърни ни (ашивену), наш Баща, към Тората Ти; и приближи ни, наш Царю, към службата Ти; и ни върни в пълно разкаяние/завръщане (тешува) пред Теб. ДЕВАРИМ 10 (11) А сега, Исраел, какво [друго] Господ, твоят Бог, иска от теб, освен да се страхуваш от Господ, твоя Бог, да вървиш по всичките Му пътища, и да Го обичаш и да служиш на Господ, твоя Бог, с цялото ти сърце и с цялата ти душа,  (12) да спазваш заповедите на Господ и законите Му, които аз ти заповядвам днес, за твое добро? [...] (16) И ще обрежете крайкожието на сърцето ви, и врата ви не ще втвърдявате повече. ВАИКРА 23:24 Говори с Децата на Исраел казвайки: “На седмия месец, на първия ден на месеца, ще бъде за вас шабат, възпоменание с тръбене, свещено събрание.”    МИШНА, РОШ АШАНА 1:2 В четири времена светът бива съден: на Песах по отношение на реколтата. На Шавуот по отношение на плодовете на дърветата. На Рош ашана всички хора по света минават пред Него като стадо овце, както се казва, „Този, Който оформя сърцата на всички тях, Който различава всичките им дела“ (Теилим 33:15). На Сукот биват съдени по отношение на дъжда. ВАИКРА 16 (29) И ще бъде за вас закон вечен, на седмия месец, на десетия ден, ще изнурите душите си и всяка работа не ще вършите, местния жител и чужденеца живеещ сред вас, (30) защото на този ден ще ви се изкупи, за да се пречистите, от всичките ви грехове пред Господ ще се пречистите. БЕРЕШИТ РАБА 11:6 Един философ запитал Раби Ошая казвайки му: “Ако милата (обрязването) е толкова желана [от Бог], то тогава защо не я дал още на Адам (първия човек)?” Казал му [Раби Ошая]: “Защо ти си подстригваш косата, а оставяш брадата? [...] Всяко нещо създадено през шестте дни на сътворението има нужда от действие - горчицата има нужда от подсладяване, [...] пшеницата има нужда от смилане, и дори човек има нужда от поправяне.”    МОРЕ НЕВУХИМ, III, ГЛ. 43 И така и Рош ашана е един ден, защото е ден за разкаяние (тешува) и пробуждането на хората от духовната им дрямка, та затова и тръбим в шофара в него [...] и той е като подготовка и встъпление към деня на поста (Йом кипур), както виждаме в обичаите на десетте дни от Рош ашана до Йом кипур, известни в традицията на народа. 

ТЕИЛИМ 145 (4) Поколение на поколение ще хвалят делата Ти, и подвизите Ти ще разказват. Дор ледор йешабах ма’асеха, угвуротеха ягиду. (5) За прелестта на честта на славата Ти и чудесните Ти деяния ще говоря. Адар кевод одеха, ведивре нифле’отеха асиха. (6) И за мощта на страшните ти дела ще разказват, и величието Ти ще споделям. Ве’езуз норотеха йомеру, угдулатха асаперена.  ИБН ЕЗРА Поколенията ще разказват за видимите Ти подвизи, а аз ще го споделям в сърцето си - “прелестта на честта на славата Ти”, т.е. основите на честта на видимите Ти подвизи, също и чудесните (или “непостижимите”) Ти деяния, които не са били разбрани от предишните поколения.    РАДАК (Рав Давид Кимхи) Както правя аз, че споделям с хората прелестта на честта (кевод) на твоят од (одеха), което значи красотата на честта на мощта Ти, защото чрез мощта Му и чудесните Му деяния Той става почитан, както е казано: “И ще стана почитан (икавда) чрез фараона” (Шмот 14:4), и чудесните Ти деяния, които си извършил за мен, така и да направят и те - когато получат благодат от Бог, да разкажат за него и да споделят с много хора.  ТЕИЛИМ 145 (1) Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги.  Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед.  МИШЛЕ 14:28 В множеството на народа е славата (адрат/הדרת) на царя. ДИВРЕ А’ЯМИМ, АЛЕФ, 29:25 И възвеличи Господ Шломо в очите на целия Исраел, и му даде царска чест (од/הוד), която нямал никой друг цар на Исраел преди него. ДАНИЕЛ 11:21 А на негово място ще застане презиран човек, и няма да му дадат царска чест (од/הוד). БЕРЕШИТ РАБА 9:1 “И видя Бог всичко, което сътвори” (Берешит 1:31) [...] “Честта (кевод/כבוד) на Бог е скриването, а честта на царете - издирването” (Мишле 25:2) - Раби Леви казал от името на Раби Хама бар Ханина: “От началото на книгата [Берешит] до тук, ‘честта на Бог’ това ‘е скриването’. Оттук нататък - ‘честта на царете е издирването’, т.е. честта на думите на Тората, които са оподобени на царете, както е казано: “чрез мен ще царуват царете” (Мишле 8:15) - ‘е издирването.’” ПЕСИКТА РАБАТИ 37:1 Когато създал света, [Светият Благословен да е Той] се облякъл в слава и чест (од ве’адар), както е казано: “[Благославяй душе моя Господа; Господи, Боже мой, Велик си много,] слава и чест (од ве’адар) облече” (Теилим 104:1).”