Advertise on podcast: Тора на български - Torah in Bulgarian

НОАХ ПАРАЛЕЛИ СЪС СЪТВОРЕНИЕТО Вятърът над водите „и вятър Божий витаеше над водите“ (1:2) „и Бог прекара вятър над земята, и водите утихнаха“ (8:1) Сушата се показва „и да се покаже сушата“ (1:9) „показаха се върховете на планините“ (8:5); „земята изсъхна“ (8:14) Животните по вид „по вида си“ (1:21, 24–25) „по семействата си излязоха от ковчега“ (8:19) Благословия „плодете се и се умножавайте, напълнете земята и я покорете“ (1:28) „плодете се и се умножавайте и напълнете земята“ (9:1; срв. 9:7) Владичество „и властвайте над рибите в морето и над птиците в небето“ (1:28) „и страхът от вас и ужасът от вас ще обземат всеки земен звяр, всяка небесна птица, всичко, което се движи по земята, и всички морски риби във вашите ръце са предадени“ (9:2) Храна „давам ви всяка зелена трева за храна“ (1:29) „както зелената трева, давам ви всичко“ (9:3) Образ Божи „по образа на Бог го сътвори“ (1:27) „защото по образа на Бог е направил човека“ (9:6) Времето и неговите знаци „и да бъдат за знаци, за определени времена, за дни и години“ (1:14) „и ден и нощ няма да престанат“ (8:22) ИМЕТО НОАХ Проклятието Берешит 3:17 „проклета да е земята заради теб; с мъка (бе’ицавон) ще се храниш от нея“ Името на Ноах Берешит 5:29 „той ще ни утеши (йенахамену) в нашия труд и в мъката (ицвон) на ръцете ни от земята, която Господ проклел“ Обратът Берешит 6:6 „и съжали (ваинахем) Господ… и се натъжи (ва’итацев) в сърцето Си“ Разрешението Берешит 8:21 „няма вече да проклинам земята“ РАЙСКАТА ГРАДИНА 2.0 Насаждане „и насади Господ Бог градина“ (2:8) „и започна Ноах, човекът на земята, и насади лозе“ (9:20) Плод „и взе тя от плода му и яде“ (3:6) „пи от виното и се напи“ (9:21) Голота „и осъзнаха, че са голи“ (3:7) „и се оголи в шатъра си“ (9:21) Покриване „и направи Господ Бог на Адам и жена му кожени дрехи и ги облече“ (3:21) „и покриха голотата на баща си“ (9:23) Проклятие „проклета да е земята заради теб“ (3:17) „проклет да е Кнаан“ (9:25) МОТИВЪТ НА ГРЕХА Санедрин 70а Казал Раби Меир: „Дървото, от което ял първия човек (Адам) е било лозе.” Санедрин 70а Казал Светият, Благословен да е Той на Ноах: „Ноах, не трябваше ли да се поучиш от първия човек, чието падение причини не друго, а виното?“ Раши, Берешит 9:20 „и започна (ва’яхел) Ноах, човекът на земята, и насади лозе“ - направил себе си профанен (хулин). ПИРКЕ АВОТ 5:2 Десет поколения [изминали] от Адам до Ноах, за да се покаже колко голямо е Неговото дълготърпение; защото всички тези поколения Го гневили, докато Той не навлякъл върху тях водите на потопа. Десет поколения [изминали] от Ноах до Авраам, за да се покаже колко голямо е Неговото дълготърпение; защото всички тези поколения Го гневили, докато дошъл Авраам и получил наградата вместо всички тях. Рав Давид Маджар (София, ? - Йерусалим, 1800 г.) - кабалист, ученик на Р’ Шалом Шараби (РаШаШ) от йешивата „Бет Ел.“ Автор на кабалистичния том „Хасде Давид“ (публикуван като част от „Емет ле’Яаков“ на Я. С. Нинйо, Ливорно, 1843 г.) ХАСДЕ ДАВИД, ГЛ. 1 В началото на всичко светлината на Ейн Соф (Безкрайния), Благословен да е Той, била проста, и нямало нищо, свободно от нея. И когато възникнало в Неговата воля да сътвори световете, за да познаят [творенията] Неговото величие, Той свил Себе Си и останало празно място в средната точка в Него; и на онова място Той еманирал всички светове. А свиването е коренът на строгостта (дин), и от отпечатъка (решиму) станали съдовете (келим). След това Той протегнал една линия (кав) от светлина, и тя е тайната на милостта (рахамим)...

БЕРЕШИТ БЕРЕШИТ 1 1. В началото на сътворението от Бог на небесата и земята, 2. докато земята беше пуста и празна и мракът бе върху дълбините, и вятърът Божий витаеше над водата, 3. и каза Бог: „Да има светлина.” И имаше светлина. 4. И видя Бог светлината, че е добро, и раздели Бог между светлината и мрака. 5. И нарече Бог светлината „Ден,” а мрака нарече „Нощ”; и беше вечер, и беше утро: ден един.  [Втори ден] 6. И каза Бог: „Да има свод всред водата, и да раздели между води и води.” 7. И направи Бог свода, и раздели между водата, която беше под свода, и водата, която беше над свода, и беше така.   8. И нарече Бог свода „Небе,” и беше вечер, и беше утро: ден втори. Рав Елияу (Мордехай) Криспин (Ст. Загора, 1845 г. - Букурещ, 1918 г.) - учител и равин в Стара Загора, Никопол, Турну Северин, Плоещ и Букурещ; публицист на ладино и ционистически деец. „Ар аМор“ (Планината на смирната) (срв. ШaШ4:6). Нов коментар върху книгата Берешит по пътя на ПаРДеС, мусар и дерех ерец, от мен, най-малкия сред хилядите на Исраел, Елияу Мордехай Криспин, [да имам] добър знак, син на господина, баща ми, моя учител, старейшината Р' Давид Хаим, да ни закриля заслугата му, амен. (1) „В началото“. Научаваме, че майсторите започват делото си с мисълта да стигнат до целта, и „краят на делото е първо в замисъла“. Целта на сътворението на света са били небесата с цялото им войнство и земята с онова, което е върху нея. И е казано първо „небесата“, за да покаже, че намерението на човека трябва да бъде очите му винаги да са към небесата, за да познае величието на Твореца, Възвишен да е Той. Макар земята да е основата на света и да е трябвало да се каже първо „земята“, а после „небесата“, с това намерение е казано първо „небесата“ и после „земята“. (2) „докато земята…“. Научаваме, че „като диво магаре се ражда човекът“ (Иов 11:12), и че такава е и природата на земята: в началото е била пуста и празна, тоест изглеждало, че от нея няма да има никаква полза, понеже човек би се смаял от нейната пустота и празнота, „и мракът бе над дълбните“. От дълбините на земята до висотата на небосвода всичко било мрак, всякаш е безполезна. Също така и човекът в началото на сътворението си не изглежда да има от него някаква полза, и има нужда от много помощници, докато се реализира. Както е природата на земята — за да се извади от нея [храна], трябва да бъде обработвана и тогава ще се произведе от нея хляб. Също така и човекът по природата си.  [...] [стр. 2] …че „следствие на смирението е страхът от Ашем“ (Миш. 22:4). Смирението довежда човека до всички добри качества и до съвършенство, и всеки разумен човек трябва да не се отклонява от него. Чрез него ще види голяма светлина в дните на живота си, които ще живее в земята на живите, в този свят и в Бъдещия свят. Затова намираме, че великият човек Моше, рабът на Ашем, бе възхвален именно за това качество: „А човекът Моше беше много смирен, повече от всеки човек по лицето на земята“ (Бамид. 12:3). И всички важни хора били възхвалявани за това качество и били наричани „малък“, както казват: Яаков Малкия, Шмуел Малкия и т.н. (имена на мъдреци спменати в Талмуда). (3) „и каза Бог: „Да има светлина.”“. Първото слово на Ашем, Възвишен да е Той, било за „светлината“. Това показва, че през всичките си дни човек трябва да се стреми да внася светлината на мъдростта в сърцето си и да не ходи в тъмнина. Тогава непременно ще има светлина по всичките му пътища, защото „[ако някой каже:] трудих се, но не намерих — не му вярвай“ (Мег. 6б). (4) „И видя Бог светлината, че (ки) е добро, и раздели…“ Научаваме, че човек трябва да изпитва и да избира с погледа на разума светлината, „която (ки) е добра“. Макар да я е получил от баща си и от учителите си, и той трябва да „претегли пътеките“ (срв. Миш. 4:26) на тази светлина и добре да изпита коя светлина на мъдростта и на делата му е полезна и коя е вредна, и да се отклони „от примките на смъртта“ (Миш. 13:14). Изображението е снимка на Р' Елияу Криспин и заглавието на коментара му.

СЛОВОпо случай освещаването голямото еврейско училище в Юч-Бунар произнесено на 15 септемврий 1929 - София.От Равин Д-р Хананел Небесний Татко! Ние ти благодарим, о Боже, за изникването на това великолепно здание което задоволява и радва сърдцето. В Твое име ние го освещаваме и на Тебе го посвещаваме, защото ти си, който си поставил силата в устата на бозайничета и деца, както божественият певец рече: О, нека бъде воля Твоя и в това светилище на науката да витае свещеният дух на религиозното съзнание, учителите да съзнаят свещения си дълг и учениците способни да възприемат семето на божественото откровение за всичко, което ни обкръжава. И нека плодовете на възпитанието и образованието се пръснат оттук през безбройни поколения, които ще излязат от тоя възпитателен храм и тия поколения бъдат за честь и слава на нашата община, за отечество, за народа и за възтържествуването на Божията истина! Амен! „Този е деньт, който ни е отредил Бог, нека се радваме и веселим на него:“ „Ах, Всевишний помогни! Ах! Всемогъщий, нека преуспеем!“ С тия думи на радостна благодарность и сърдечна молитва позволете, уважаеми присътствуващи, да започнем днешното мило тържество. „Този е деньт, който Бог е отредил нам“, така се провикваме ние днес, както божественият псалмист, защото и ние, като него, вярваме, „че, ако Бог не благоволи да се строи един дом, напразно ще се мъчат строителите“. Ние вярваме, че тая величествена сграда е едно откровение на Божествено благоволение. За Бога, кажете, не е ли божественият дух, който витае всред нас и нашите представители в общината и ни подготви към колосални жертви на олтаря на образованието и възпитанието? Не е ли божественият дух, този дух на съзнание и познание, който ръководи нашите общинари и […] Световните житници се запушиха за Израил, но Бог му изпратил небесно жито; (второзаконие 8, 16). Народа Израил бе изтезаван и огорчаван, тогава скалите предложиха меда си, както казва псалмата: „и с мед от скала ще те насития (Пс. 81, 17) и чрез тебе и твоите поколения о, Израил, ще бъдат благословени всички народи на земята“. (Битие 28, 14). И това пророчество на битието ежедневно се сбъдва, защото Израил продължава и днес да пръска семената на мир и култура, строейки в земите на разсеянието си училища и синагоги, които са източници на правда, мир и любов към ближния. [...] Талмуда ни казва, че разрушението на Йерусалимския храм се дължи на занемаряването на основното образование, като учените на времето, заети в излишни дискусии в академиите, забравили да се грижат за образованието на децата и разпространяването на знание всред широките еврейски народни маси (Шабат 119). Ето защо ние благодарим и се радваме днес за тоя час, който Бог е отредил нам, който час ни показва, че нашата община продължава да живее в духът на еврейството и съзнава, че съществуването на нашите молитвени домове е обусловено от успеха на еврейските училища. [...] И успеха на това училище само тогава ще бъде осигурен, когато наред с образованието се положат големи грижи и за възпитанието, децата да получат не само обширни познания, но и здрави благородни характери. Образованието обогатява човека, но не го прави щастлив, то ни показва цельта, но не ни дава силите, за да я постигнем. Само благородният характер, върху който религията е имала най-голямо влияние, постига цельта и е извор на истинското щастие, което осмислюва нашия живот. Особено за наше време, братя, когато борбата за съществуването от день на день става по-трудна, наш повелителен дълг е да въоръжим нашите деца с богобоязливость и скромность, когато напущат училището и се отдават на своите занятия. Богобоязливостьта ще им даде една морална опора в живота, а скромностьта ще ги приучи да се стремят към постижимото и двете наведнъж създават от тях отличния гражданин, любящ отечеството си. [...] Пунликувано във в. „Мир" (02.10.1929 г.)

СУКОТ  Базирано на книгата на Рав Елиезер Папо „Дан ядин," Парашат Емор. ВАИКРА 23 (39) Само на петнадесетия ден на седмия месец, когато сте събрали реколтата на земята, празнувайте празника на Господ седем дни; на първия ден възпиране [на работа] и на осмия ден възпиране [на работа].     (40) И вземете за себе си на първия ден плода на красиво дърво, палмови клони, и клонка от дебелолистно дърво, и речни върби, и се веселете пред Господ, вашия Бог, седем дни. (41) И празнувайте го [като] празник за Господ седем дни в годината, закон вечен за вашите поколения, на седмия месец празнувайте го. (42) В колиби (сукот/סֻּכֹּת) обитавайте (или “се поселете”) седем дни, всеки роден сред Исраел да обитават (или “да се поселят”) в колибите. МИДРАШ ТАНХУМА, ЕМОР 22 „И вземете за себе си на първия ден“ (Ваикра 23:40). Нима той е първи? Нали е петнадесетият ден, тогава защо е казано „на първия ден“? Всъщност, той е първи за сметката на греховете. [...] Какво правят Исраел? Взимат лулавите си в първия празничен ден на Празника [Сукот], възхваляват и прославят Светия, Благословен е Той, а Светият, Благословен е Той, благоволява към тях, прощава им и им казва: „Ето, опростих ви всичките ви предишни грехове, но отсега нататък започва нова сметка.“ Затова пише: „И вземете си в първия ден“ (Ваикра 23:40) - първи за сметката на греховете. ТАЛМУД, БЕРАХОТ 19а [Т]ой стои, приема присъдата като справедлива и казва: „Владетелю на световете, много съгреших пред Теб, а Ти не ми въздаде и за едно от хиляда. " Абайе казал: Не бива човек да говори така, защото раби Шимон бен Лакиш казал, и така е учено и от името на раби Йосе: Никога човек да не отваря устата си пред Сатана (ангела обвинител). ТАЛМУД, ЙОМА 86б Реш Лакиш казал: Велико е покаянието, защото чрез него умишлените прегрешения се зачитат на човека като неумишлени, както е казано: „Върни се, Исраел, при Господ, твоя Бог, защото се препъна в беззаконието си“ (Ошеа 14:2). Ето, „беззаконие“ (авон) означава умишлен грях, а [стихът] го нарича „препъване“. Така ли?! Нали Реш Лакиш е казал: Велико е покаянието, защото чрез него умишлените прегрешения се зачитат на човека като заслуги, както е казано: „И когато нечестивият се отвърне от нечестието си и върши правосъдие и правда, чрез тях ще живее“ (Йехезкел 33:19)! Няма противоречие: в единия случай [покаянието е] от любов, в другия - от страх. ЗОАР ХАДАШ 75б „[Повелите на Господ са праведни,] веселящи сърцето” (Теилим 19:9) - това е етрогът, който прилича на сърце. ВАИКРА РАБА 30:2 Раби Авин казал: Притча за двама, които влезли при съдията, и не знаем кой от тях е победителят. Но онзи, който вземе палмово клонче (баин) в ръката си, за него знаем, че е победителят. Така и Исраел и народите по света идват и отправят обвинения един срещу друг пред Светия, благословен да е Той, в Рош ашана, и не знаем кой е победил. Но щом Исраел излизат от присъствието на Светия, благословен да е Той, с лулавите и етрогите си в ръце, знаем, че Исраел са победителите. Затова Моше наставлява Исраел и им казва: „И вземете за себе си на първия ден“ (Ваикра 23:40). ПРИ ЕЦ ХАИМ, ШААР АЛУЛАВ ГЛ. 3 Ето, трите клонки мирта съответстват на Праотците - ХаГаТ [Хесед, Гевура, Тиферет]. И понеже всеки от тях съдържа в себе си три, миртата трябва да бъде „тройна“ (мешулаш), защото те са три по три. И тя прилича на очите, защото Праотците са „очите на общността“ (срв. Бамидбар 15:24) ТАЛМУД, БЕРАХОТ 15б-16а И казал раби Хама синът на раби Ханина: Защо шатрите са поставени до потоците, както пише: „Като потоци се простират, като градини край река, като шатри, насадени [от Господ]…“ (Бамидбар 24:6)? За да ти каже: както потоците издигат човека от нечистота към чистота, така и шатрите [на изучаването на Тората] издигат човека от блюдото на вината към блюдото на заслугата.

ЙОМ КИПУР В ИЗТОЧНИЦИТЕ ВАИКРА 16 (29) „И ще бъде за вас закон вечен, на седмия месец, на десетия [ден], ще изнурите себе си и всяка работа не вършете, местния жител и чужденеца живеещ сред вас, (30) защото на този ден ще ви изкупи, за да се пречистите, от всичките ви грехове, пред Господ ще се пречистите. (31) Шабат, с шабатно-прекъсване [на работа] е той за вас, и ще изнурите себе си - закон вечен. ЙОМ КИПУР И ЗЛАТНИЯТ ТЕЛЕЦ ШМОТ 32:30 И бе следващия ден и каза Моше на народа: „Вие съгрешихте голям грях; а сега ще се изкача при Господ, та може би ще изкупя (ахапра/אכפרה) за греха ви.” ШМОТ 34 (6) И премина Господ пред лицето му и възгласи: „Господи, Господи, Бог милосърден и състрадателен, дълготърпелив и много милостив и истинен; (7) пазещ милост за хиляди [поколения], опрощаващ вина и престъпление и грях, и оневиняващ, но и не оневиняващ; въздаващ вината на бащите върху синовете и върху синовете на синовете, до тези в третото и в четвъртото [поколение]. ПОСТЪТ ВАИКРА 16 (27) „И ще бъде за вас закон вечен, на седмия месец, на десетия [ден], ще изнурите (инитем/עניתם) себе си… ТЕИЛИМ 35:13 А аз, когато те боледуваха, обличах вретище; изнурявах (инети/עינתי) с пост душата си, и молитвата ми се връщаше в пазвата ми. ЙЕШАЯУ 58 (АФТАРА ЗА ДЕНЯ НА ЙОМ КИПУР)  (3) Защо постихме, а Ти не видя; изнурихме се (инину/ענינו), а Ти не забеляза? Ето, в деня на своя пост вие се стремите към своите дела и притискате всичките си работници. СЪДЪТ МЕЖДУ РОШ АШАНА И ЙОМ КИПУР ТЕИЛИМ 81 (4) Затръбете при новолунието с шофар, при покрития [месец] - за деня на нашия празник. (5) Защото това е закон за Исраел, правосъдие (мишпат/משפט) на Бога на Яаков. РОШ АШАНА 16б Каза Раби Круспедай от името на Раби Йоханан: Три книги се разтварят на Рош ашана - една на съвършените нечестивци, една на съвършените праведници и една на тези по средата (беноним). Съвършените праведници - записват се и се подпечатват веднага за живот; съвършените нечестивци - записват се и се подпечатват веднага за смърт; средните - остават висящи от Рош ашана до Йом кипур: ако заслужат - записват се за живот, ако не заслужат записват се за смърт. РОШ АШАНА 32б Каква е причината (на Рош ашана да не се казва Алел)? Каза Раби Абау: Казали служещите ангели пред Светия, Благословен да е Той: Господарю на света! Защо Исраел не изрича песен пред Теб на Рош ашана и на Йом кипур?” Казал им: „Може ли Царят да седи на съдийския престол, а книгите на живите и книгите на мъртвите да са разтворени пред Него - и Исраел да пее [хвалебна] песен?!” КНИГИТЕ ШМОТ 32 (32) „А сега, ако би простил греха им -, а ако не, заличи ме, моля Те, от книгата Си, която си написал.“ (33) И каза Господ на Моше: „Който е съгрешил против Мен, него ще залича от книгата Си.“ ТЕИЛИМ 69:29 Да бъдат заличени от книгата на живите и с праведните да не бъдат записани. ДАНИЕЛ 7:10 Огнена река течеше и излизаше отпред Него; хиляда хиляди Му служеха и десет хиляди по десет хиляди стояха пред Него. Съдът седна и книгите се разтвориха. ДАНИЕЛ 12:1 И в онова време ще се издигне Михаел, великият княз, който стои над синовете на твоя народ; и ще настане време на бедствие, каквото не е бивало откакто съществува народ до онова време. И в онова време ще бъде спасен твоят народ - всеки, който се намери записан в книгата. ЙОМ КИПУР И РАЗКАЯНИЕТО ТАЛМУД, ЙОМА 85б Раби казва: „За всички прегрешения в Тора - все едно дали е извършил тешува или не е извършил тешува - Йом кипур изкупва”... А мъдреците казват: „Извършил ли е тешува - изкупва; не е ли извършил тешува - не изкупва.” МИШНА, ЙОМА 8:9 Който казва: „Ще съгреша и ще се покая, ще съгреша и ще се покая" - не му се дава възможност да извърши тешува. „Ще съгреша и Йом Кипур ще изкупи" - Йом Кипур не изкупва. МИШНА, ТААНИТ 2:1 [Н]е е казано за жителите на Нинве „И видя Бог вретищата им и поста им", а „И видя Бог делата им, че се отвърнаха от злия си път" (Йона 3:10).

РОШ АШАНА В ИЗТОЧНИЦИТЕ ВАИКРА 23 23. И говори Господ на Моше, казвайки:  24. Говори на децата на Исраел, казвайки: “В седмия месец, на първия [ден] от месеца, да бъде за вас ден за почивка (шабатон), възпоменание чрез тръбен звук (зихрон теруа), свято събрание.  25. Всяка тежка работа не вършете и принесете всеизгаряне за Господ. БАМИДБАР 29 1. И в седмия месец, на първия [ден] от месеца, да бъде за вас свято събрание; всяка тежка работа не вършете; ден на тръбен звук (йом теруа) да бъде за вас.  2. И да направите всеизгаряне за благоуханна миризма на Господ: едно теле от стадото, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък.  3. И хлебният им принос (минха): чисто брашно, смесено със зехтин - три десети (от “ефа”) за телето, две десети за овена,  4. и по една десета за всяко от седемте агнета.  5. И едно козле от козите в жертва за грях (хатат), за да ви се изкупи;  6. освен всеизгарянето за новолунието с хлебния му принос и постоянното всеизгаряне (тамид) с хлебния му принос и възлиянията им според отреденото за тях - благоуханна миризма, огнена жертва на Господ. ЙЕХЕЗКЕЛ 40:1 В двадесет и петата година от нашето изгнание, в началото на годината (бе-рош а-шана), на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година след като градът бе поразен, в същността на този ден ръката на Господ беше върху мен и Той ме отведе там. НЕХЕМИЯ 8 1. И се събра целият народ като един човек на площада пред Водната порта и казаха на Езра, книжника, да донесе книгата на учението на Моше (Торат Моше), който Господ бе заповядал на Исраел.  2. И донесе Езра, коенът, Тората пред събранието - мъжете и жените и всички, които можеха да разбират, за да слушат - на първия ден от седмия месец. 3. И чете от нея пред площада, който бе пред Водната порта, от сутрин до пладне, напротив мъжете и жените и разбиращите, и ушите на целия народ бяха към свитъка на Тората. 4. И застана Езра, книжникът, на дървена платформа, която бяха направили за това, а до него застанаха Матитя, Шема, Аная, Урия, Хилкия и Маасея, от дясната му страна; а от лявата му страна Педая, Мишаел, Малкия, Хашум, Хашбадана, Зехаря, Мешулам. 5. И отвори Езра свитъка пред очите на целия народ, защото над целия народ бе той; и като го отвори се изправи целият народ; 6. И благослови Езра Господа, Бога Велик; и целият народ отговори: “Амен, амен,” вдигайки ръце, и се наведоха, и се поклониха на Господа с лице до земята. 7. И Йешуа, и Бани, и Шеревия, Ямин, Акув, Шабетай, Одия, Маасея, Келита, Азаря, Йозавед, Ханан, Пелая и левитите обясняваха на народа Тората; и народът стоеше на мястото си. 8. И четяха от свитъка на Божията Тора внимателно, и обясняваха смисъла, и им обясняваха прочетеното. 9. И Нехемия, който бе Тиршата, и Езра, коенът книжник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: “Този ден е свят на Господ, вашия Бог; не оплаквайте, и не плачете.” Защото плака целият народ, когато чу думите на Тората. 10. И им каза: “Идете, яжте вкусни храни и пийте сладки напитки, и изпращайте порции на онези, за които нищо не е приготвено; защото този ден е свят на нашия Господар; и не скърбете, понеже радостта на Господа е вашата сила. 11. И левитите накараха целия народ да замълчи, казвайки: “Успокойте се, защото денят е свят; и не скърбете. 12. И целият народ отиде да яде и да пие, да изпраща порции и да се весели много, защото бяха разбрали думите, които им бяха предадени. БАМИДБАР 10:10 И в деня на вашата радост, и на празниците ви, и на новолунията ви да тръбите с тръбите (хацоцрот) над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и те ще ви бъдат за спомен (зикарон) пред вашия Бог, Аз съм Господ, вашият Бог. ВАИКРА 25:9 Тогава да накараш да прозвучи шофар на тръбене (шофар теруа) в седмия месец, на десетия ден от месеца; в Деня на изкуплението да премине шофар по цялата ви земя. ТЕИЛИМ 81:4.  Затръбете с шофар при новолунието, при кесе — за деня на нашия празник.  ТЕИЛИМ 47:6 Възлезе Бог сред тръбен звук (теруа), Господ — при звука на шофар.

НИЦАВИМ ДЕВАРИМ 29 (9) Вие стоите днес всички пред Господ, вашия Бог, главите на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всички мъже на Исраел, (10) децата ви, жените ви, и чужденецът ти, който е сред лагера ти, от секачът на дърветата ти до черпещият водата ти,  (11) за да пресечеш в съюз с Господ, твоя Бог, и в клетвата Му, които Господ, твоят Бог, прави (букв. разсича) с теб днес, (12) за да те установи днес за Себе си за народ, а Той да ти бъде Бог, както ти е казал, и както се е заклел на бащите ти - на Авраам, на Ицхак, и на Яаков. (13) И не само с вас аз правя (букв. разсичам) този съюз и тази клетва, (14) а и с този, който стои тук с нас днес пред Господ, нашия Бог, и с този, който не е тук с нас днес. [...] (17) за да няма сред вас мъж или жена, или семейство или племе, чието сърце се е отвърнало днес от Господ, нашия Бог, за да отива и служи на боговете на онези народи, за да няма сред вас корен на пелин или отровна билка, (18) и да се случи, че като чуе думите на тази клетва да се благослови в сърцето си, казвайки: “Ще имам мир, въпреки че ще вървя след ината на сърцето си,” помитайки и напоеното и изсушеното. ДЕВАРИМ 30 (2) И ще се завърнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му, според всичко, което аз ти заповядвам днес, ти и децата ти с цялото си сърце и с цялата си душа. [...] (6) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господ, твоя Бог, с всичкото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. [...] (11) Защото тази заповед, която аз ти заповядвам днес, не е невероятна за теб, и не е далечна. [...] (14) Защото много близко до теб е думата, в устата ти и в сърцето ти, за да я извършиш. [...] (19) Животът и смъртта съм поставил пред теб… и ще избереш живота. Рав Авраам Шмуел ми’София (17-ти век) - равин в София и Щип. Известен като даршан (проповедник) и пайтан (литургичен поет).  Базирано на ръкопис. А/ Ще видя, че ето деня ми се отдалечава, а работниците мързелуват те, и домакинът притиска, наемащият работниците. Н/ Поставен в мен е йецерът жесток, засилва се той като всепоглъщащ огън. Горко ми от моя йецер и от моя Творец (Йоцер) - като двама държащи талит. И/ Йецерът отрежда, ще се вслушам в гласа му, но Творецът ми заповядва със заповеди. Какво да стори човекът, който ги има тези двама съдии на декрети. А/ Огън, въздух, вода, земя, всички с йецера ми са прилепени и четирите тези основи са като четири категории на щети.   В/ Помислих си, че властващата душа ще помогне в бедата, но и тя последва йецера ми, съблазнената тя мома. Р/ Побързах да стана рано, но ме посъветва йецерът ми съвети: “Спи в приятното легло, сутрешната молитва е до пладне.” А/ Укорих го с дар говора си, но той на укора ми се отврати, а аз замълчах пред него като някой, когото го е хванал делириум.  М/ Нямам сила да изпълня задачата си, бедата от йецера е като змийска отрова. Какво да сторя, когато застане Бог, Наемащият работниците? Ш/ Чух и се разтрепериха вътрешностите ми, когато осъзнах, че настъпва ден, в който обвинителят ми ще разкъса душата ми, той, който вкарва добитъка в кошарата и заключва. М/ Срещу йецера ми не ще смогна дори си множество аргументи и думи, но ще чета от Тората, защото всички свещени писания спасяват.  У/ И ще си спомням денем и нощем, ще поставя деня на смъртта ми пред очите ми, защото не бърза да греши, който починалият му лежи пред него. Е/ Неговите съвети ме гнусят, да преследвам излишните удоволствия, съветва също да стопанисвам къщи, кладенци, канали и пещери.  Л/ Не ще закупя земна обител от дърво и камък построена, а ще закупя небесна обител, дом и изкачване. Л/ Сърцето ми ще събудя от блянове, ще потъртся Бог и не ще спя, защото търсещите Бог, светове триста и десет (י”ש) наследяват и дават в наследство. Р' Йеошуа бен Леви казал: В бъдещия свят Светият, Благ. да е Той, ще даде в насл. на всеки един праведен човек 310 свята, както е казано: „За да дам в наследство на онези, които ме обичат, богатство (יש) (Мишле 8:21)”. (M., Окацин 3:12)

КИ ТЕЦЕ ШМОТ 22:24  Ако дадеш пари назаем на Моя народ, на сиромаха при теб, не му бъди като кредитор, не му налагайте лихва. ВАИКРА 25:35–37 А когато изпадне брат ти, а ръката му отслабне при теб, и подкрепи го, гера и жителя, и да живее с теб. Не вземай от него лихва и надценка, а се бой от своя Бог, за да живее брат ти с теб. Парите си не му давай с лихва и с надценка не му давай храната си. ДЕВАРИМ 23:20–21  Да не даваш назаем с лихва на брат си - нито пари, нито храна, нито каквото и да било друго нещо, което се дава с лихва. На чужденеца давай с лихва, но на брат си не давай с лихва… Рав Ицхак Цадка - (18-ти век) - равин, даян и рош йешива в София Базирано на отговор публикуван в книгата „Михтам ле-Давид“ (Пардо). Едно движение на капитал в една иска (бизнес сделка). Продавачите (баале а-мамон) предават капитала — темесук, третиран като пари (капитал ≈ пари) — на купувачите, които го управляват. В рамките на иската капиталът се дели: ½ заем (милве), с риск върху купувача, и ½ влог (пикадон), с риск върху продавача. Резултат: печалбата се дели, а главницата се връща. Мнението на Рав Йеуда Цадка: Две отделни части. Обект 1 — дълговете: темесук (дълговете срещу неевреите) се продават изцяло на купувачите чрез продажба - кинян, така че купувачите стават единствени кредитори на неевреите. Обект 2 — цената, дължима на продавачите: тя се управлява като съдружие (шутафут), в което продавачите внасят капитал (мамон), а купувачите внасят труд (тирха); капиталът е самата цена, дължима на продавачите. Резултат: печалбата И загубата се споделят. Изображението е подпис на Рав Йеуда Цадка.

ШОФТИМ ДЕВАРИМ 17:6 По думите на двама свидетели или на трима свидетели да бъде умъртвен обреченият на смърт; да не бъде умъртвяван по думите на един свидетел. ТАМ, 19:15  Да не се вдига един свидетел срещу човек за каквото и да е беззаконие, за какъвто и да е грях, при всеки грях, който би сторил; по устата на двама свидетели или по устата на трима свидетели да се установява делото. ЧАСТ ОТ ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ПРИ ИЗЧЕЗНАЛ СЪПРУГ  (1) свидетелство на един-единствен свидетел; (2) собственото свидетелство на съпругата, когато отношенията [между съпрузите] са били мирни; (3) особености в кореспонденцията/начина на общуване, подсказващи настъпила смърт; (4) доводът, че оцеляването на прочут човек би било [неизбежно] известно; (5) становището на рав Елиезер от Вердюн, че след много дълго време [властите/раввинските инстанции] могат да презумират смъртта. МИШНЕ ТОРА, ГЕРУШИН 13:29 Тората е поставила изискването за свидетелството на двама свидетели и останалите правила за свидетелстването само за неща, за които не можеш да установиш истината по друг начин освен от устата на свидетелите и чрез тяхното свидетелство — например когато свидетелстват, че еди-кой си е убил другиго или че еди-кой си е дал заем другиму. Но за нещо, чиято истинност е възможно да се установи и не [само] от устата на този свидетел, и от което свидетелят не би могъл да се измъкне, ако казаното не е истина — както в случая, когато някой свидетелства, че еди-кой си е починал — за такова нещо Тората не е поставила [това строго изискване], защото е крайно малко вероятно свидетелят да свидетелства лъжливо за него. Затова мъдреците са облекчили изискването в това нещо и са повярвали на един-единствен свидетел — [дори] от устата на робиня и въз основа на писмено [свидетелство], и без [обичайното] изследване и разпит — за да не останат дъщерите на Исраел като агунот [обвързани, невъзможни да се омъжат отново]. Рав Моше бен Ицхак Алеви (р.пр. 1777 г. - 1828/9 г., София) - равин в Кастория, Пирот, Пловдив (2 г.) и София (9 г.).

ДЕВАРИМ ДЕВАРИМ 1:5 Отвъд Йордана, в земята на Моав, Моше се зае да разясни тази Тора, казвайки. АБРАВАНЕЛ, УВОД КЪМ ДЕВАРИМ [...] Ала истината и същината на тази книга е, че Моше, нашият учител, мир на него, изрекъл тези думи и разяснил заповедите, споменати тук пред Исраел, при своята раздяла с тях; и Светият, Благословен да е Той, след като [Моше] завършил да ги казва пред Исраел, пожелал всичко това да бъде записано в книгата на Тората така, както Моше го изрекъл - а може би Всесилният е добавил в тях обяснения и думи в мига на записването. И тъй, макар изричането на тези думи пред Исраел да е било от Моше, нашия учител, мир на него - записването им в книгата на Тората не е било от него; защото той, мир на него, не записал тези думи от само себе си, понеже как би записал нещо от само себе си в Божията Тора? А записването на всичко това станало от устата на Всесилния, както всички думи на Тората. Не виждаш ли, че в Тората са записани думите на фараона със собствения му език - (Шмот 5:2) ‘Не познавам Господа и няма да пусна и Исраел’, (Шмот 9:27) ‘Господ е праведен, а аз и народът ми сме виновните’ - и думите на Балак, и думите на Билам, изговорени от самите тях; и словото на Моше, което той изрекъл пред благословеното Име при своето пратеничество - (Шмот 3:11) ‘Кой съм аз, че да отида при фараона?’, (Шмот 4:1) ‘Ето, те няма да ми повярват’ и т.н. - и останалите изказвания със собствения му език. И въпреки всичко това, записването им в Тората било Божие дело, защото благословеното Име казало на Моше: ‘Запиши това и това’ - дума по дума." САМОСЪЗНАНИЕТО НА ДЕВАРИМ ДЕВАРИМ 17:18-19 И когато седне на престола на царството си, да си напише в свитък копие на тази Тора [мишне а-Тора] пред свещениците левити. И да бъде тя с него, и да чете в нея през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, да спазва всички думи на тази Тора, и тези предписания да ги извърши. СИФРА, БЕХУКОТАЙ (ВАИКРА 24:46) „Това са предписанията, повелите и законите [Торите]...“ (Ваикра 26:46): „Предписанията“ (хуким) – това са мидрашите; „повелите“ (мишпатим) – това са съдебните закони; „и законите [Торите]“ (торот) – това учи, че на Исраел били дадени две Тори: една писмена и една устна. РАМБАМ, УВОД КЪМ МИШНЕ ТОРА Затова нарекох този труд ‘Мишне Тора’, защото човек чете първо Писмената Тора, а после чете този [труд] и узнава от него цялата Устна Тора, без да има нужда да чете друга книга между тях ПРЕРАЗКАЗЪТ В ДЕВАРИМ ШМОТ 18:21 А ти избери измежду целия народ способни мъже, богобоязливи, мъже на истината, които мразят користта, и ги постави над тях като началници на хиляди, на стотици, на петдесет и на десет. ДЕВАРИМ 1:13 Изберете си мъже мъдри, разумни и познати [сред] племената ви, и ще ги поставя начело над вас. РАВ ДАВИД ЦВИ ХОФМАН, КОМЕНТАР ВЪРХУ ДЕВАРИМ По принцип нещото е напълно разбираемо: има някои факти, които историкът не споменава, докато ораторът, в момента на речта си, споменава именно тях, тъй като те придават на речта му сила на убеждение. ЗАВЕТЪТ В ДЕВАРИМ ДВАРИМ 29:9, 13–14  Днес вие всички стоите пред Господа, вашия Бог… И не само с вас сключвам този завет и тази клетва, но и с онзи, който днес стои тук с нас пред Господа, нашия Бог, и с онзи, който днес не е тук с нас. ТАНХУМА (БУБЕР), НИЦАВИМ 8 ‘И не само с вас’ - но и бъдещите поколения, които предстои да дойдат, бяха там, както е казано: ‘и с онзи, който днес стои тук с нас… и с онзи, който днес не е тук с нас’. ДВАРИМ 6:20–23  Когато утре синът ти те попита: ‘Какви са тези свидетелства, наредби и закони, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал?’, ще кажеш на сина си: ‘Роби бяхме на фараона в Египет, и Господ ни изведе от Египет с мощна ръка… И нас изведе оттам.’ МИШНА, ПЕСАХИМ 10:5 И ПАСХАЛНАТА АГАДА Във всяко поколение човек е длъжен да гледа на себе си, като че ли самият той е излязъл от Египет. (Мишна) Не само нашите предци изкупи Светият, благословен да бъде, а и нас изкупи заедно с тях. (Агада)

(Качеството на звука е по-лошо тази седмица поради технически проблеми) МАТОТ Рав Йеуда Арав (Йерусалим, ? - ?, поч. пр. 1877) равин на Дупница и София в средата на 19-ти век Базирано на отговор от Адар 1866 г. БАМИДБАР 31 (21) И каза Елазар коенът на воините, които отиваха на война: “Това е законът на Тората, който заповяда Господ на Моше: (22) само златото и среброто, медта, желязото, калая и оловото, (23) всичко, което минава през огън, прекарайте го през огън и ще бъде чисто; но с вода за поръсване ще се пречисти; а всичко, което не минава през огън, прекарайте го през вода. РАШИ, там “прекарайте го през огън” - Според начина, по който се използва, такъв е и начинът, по който се почиства от погълнатото: съдът, който се използва с гореща вода, той трябва да почисти с гореща вода, а този, който се използва за печено месо, като например шиш и скара, той трябва да го нажежи до бяло в пламъка. (Талмуд, Авода зара 75а) I. СТАТУСЪТ НА МАСТА ТАЛМУД, САНЕДРИН 25а У един шохет се установило, че изпод ръката му е излязла трефа (некашерно месо). Рав Нахман го обявил за негоден и го отстранил. Отишъл онзи и си пуснал косата и ноктите (в знак на разкаяние). Помислил Рав Нахман да го обяви отново за годен. Казал му Рава: „Ами ако само се преструва?" - „Тогава какво е неговото изправяне?", [попитал Рав Нахман].  “Както Рав Иди бар Авин; защото казал Рав Иди бар Авин: ,Заподозреният относно трефа няма изправяне, докато не отиде на място, където не го познават, и не върне изгубена вещ на значителна стойност, или пък не обяви за трефа нещо ценно от своето собствено.’” ТАЛМУД, БЕЦА 3б При всяко съмнение относно закон от Тората [правим] по-строгото [...], а при всяко съмнение относно закон на Мъдреците [правим] по-лекото. ПЕСАХИМ 15б При голяма загуба [Мъдреците] са се съобразили; при малка загуба не са се съобразили. II. СТАТУСЪТ НА СЪДОВЕТЕ РАМБАМ, ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ ГЛ. 9 (11) Тенджера, в която е готвил месо, да не готви в нея мляко, а ако сготви, то зависи от “вкуса.” ТАМ, ГЛ. 7 (2) Тората забранила само [използването на] съд, [сготвен със забраненото вещество] в същия ден. Защото [през това време] вкусът на мазнината, погълната от съда, не беше нарушен. Според равинския закон, никога повече не бива да се готви в него. [...] РАМБАМ, ШЕХИТА ГЛ. 4 Когато евреин, който не знае петте фактора, дисквалифициращи ритуалното клане или други подобни закони на шехитата, които обяснихме, то ако заколи [животно] насаме, е забранено на него и на други да участват [в яденето на животното, което] е заклал. Това е почти невела поради съмнението, което е свързано с това.  ТУР, ЙОРЕ ДЕА 121 В книгата Итур написал автора: „Ако не се боях от множеството [които не би се съгласили], бих казал, че дори глинена тенджера, която не е „бат йома" [не е ползвана в последните двайсет и четири часа] - понеже забраната ѝ е [само] равинска [дерабанан] — я обгаря с гореща вода три пъти, и това му стига." И той привежда доказателство от Йерусалимския Талмуд. И така написал и Рашба; а в заключението на думите си [казва], че е “възможно, че [Мъдреците] са позволили това само при забрана от техните [собствени] думи [дерабанан], която няма корен от Тората” и т.н. III. СТАТУСЪТ НА ШОХЕТА РАМБАМ, ШЕХИТА ГЛ. 4 (14) Евреин, който не спазва някоя от забраните, но е опитен [шохет] - даже изначално може да коли. Но е нужно [друг] напълно спазващ евреин да провери ножа, и едва след това да му го подаде на този неспазващ, за да коли с него - понеже за него важи презумпцията, че [сам] не си прави труда да [го] проверява. Но ако не спазва забраната за идолопоклонство [авода зара], или ако публично осквернява шабат, или е апикорос - а това е онзи, който отрича Тората и Моше, нашия учител, както обяснихме в законите на разкаянието - то ето, той е като неевреин, и шехитата му е негодна.

ПИНХАС БАМИДБАР 29:7 А на десетият [ден] на този седми месец, свещено събрание ще имате вие, и измъчете (инитем/עניתם) душите си, всяка работа не вършете.  МИШНА, ТААНИТ 4:6 Пет неща са се случили на предците ни на седемнадесети тамуз и пет на девети ав.  На седемнадесети тамуз са били счупени скрижалите, и било прекъснато принасянето на постоянната жертва (корбан тамид), и [стените на Йерусалим] били проломени, и Апостомос изгорил Тората и поставил идол в преддверието на Светая светих.  ШМОТ 32:19 „И стана така, че когато той се приближи до стана и видя телето и танците, гневът на Моше пламна; той захвърли от ръцете си скрижалите и ги разби в подножието на планината.“ ШМОТ 34:4 „И така, той издяла две каменни скрижали като първите; и Моше подрани сутринта и се изкачи на планината Синай, както Господ му беше заповядал, носейки в ръката си двете каменни скрижали. Рав Ицхак Хатем (р.пр. 1866 г., Истанбул [?] - п.сл. 1898 г.) - равин/хазан във Видин, Варна и Ямбол Думи на нравствено поучение, за да се пробуди сърцето на народа да се завърне в пълно покаяние (тшува шлема) Не си въобразявайте, че само с изговарянето на устата ни „хатану, авину, пашану" — „съгрешихме, престъпихме, бунтувахме се" (вж. Даниел 9:5) — нашите грехове биват опростени. Не с пост и измъчване на себе си ще бъдем избавени. Не с плач и показване на сълзите си нашите вини биват представени пред Бога. Това, че Святият Бог нарече Себе Си „Милостив и Благ,... Носещ беззаконие” (Шмот 34:6–7), “и Подминаващ престъпление" (Миха 7:18) — това са Неговите свети качества. Какво означава това? Че Святият Бог прощава греховете. Това става, когато човекът осъзнае злините, които върши, и реши в себе си напълно да се въздържа занапред от извършването отново на греховете, които е сторил през цялата година. За жалост, в тази епоха вярата в Бога е много слаба в сърцата ни. Цялото бъдеще на човека приписваме само на човешката способност, казвайки, че няма нужда да се молим на Бога, няма нужда да се занимаваме със заповедите на Бога, няма нужда да изпълняваме повеляващите заповеди като тефилин, мезуза, Криат Шма, Биркат а-Мазон, които, за съжаление, вече дори не идват наум. Да, скъпи братя — истина е, че Бог желае милосърдие и цдака. Но само когато се прави с добра воля и с добро сърце. За жалост, дори в това виждаме със собствените си очи, че когато някои бедни хора, или паднал нисш човек, се представят да поискат нещо — преди да му кажат сърдечно добре дошъл, му показват толкова тъжно лице, сякаш в този момент гълтат много горчиво лекарство, и с такова тъжно лице — за да го отпратят — сякаш дават милостиня против волята си. Дават му каквото сграбчат от джоба си, без да броят. Онзи си тръгва разочарован, толкова тъжен, толкова огорчен, че съжалява хиляди пъти, задето се е осмелил да влезе на това определено място. Питам, скъпи братя! Това ли нарича Бог сърце и човечност? Това ли са жертвите, които се правят в присъствието на Бога? За тези жертви може да се каже, че точно това пророкува Малахи, казвайки (Малахи 1:6–10): „Син почита баща си, и слуга — господаря си. И ако Аз съм баща, къде е честта Ми? А ако съм господар, къде е страхопочитанието към Мен? — [казва Господа на Множеството към вас], коаним, които презирате Името Ми. А казвате: ‘С какво презряхме Името Ти?’ Принасяте на олтара Ми омърсен хляб. А казвате: ‘С какво Те омърсихме?’ — с думите си: 'масата Господня е презряна.' И когато принасяте слепи животни за жертва, не е ли зло? И когато принасяте куцо или болно, не е ли зло? Поднеси го на своя управител — ще му се хареса ли, или ще ти покаже ли благоволение? - [казва Господа на Множеството]. [...] Кой измежду вас ще затвори вратите, та да не палите напразно огъня на олтара Ми? Нямам благоволение към вас, казва Господa на Множеството, и приношение няма да приема от ръката ви."

ХУКАТ БАМИДБАР 20:1-13 1 И дойдоха синовете на Исраел, цялото събрание, в пустинята Цин в първия месец, и заседна народът в Кадеш. И умря там Мирям, и беше погребана там. 2 И нямаше вода за събранието; и се събраха против Моше и против Аарон. 3 И се препира народът с Моше, и казаха: „Да бяхме издъхнали, когато издъхнаха братята ни пред Господа! 4 И защо доведохте събранието на Господа в тази пустиня, да умрем там - ние и добитъкът ни? 5 И защо ни изведохте от Мицраим, за да ни донесете на това лошо място - не е място за посев, нито за смокини, нито за лоза, нито за нар; и вода няма за пиене." 6 И дойдоха Моше и Аарон от лицето на събранието към входа на Шатрата на събранието, и паднаха на лицата си; и се яви славата на Господа пред тях. 7 И говори Господ на Моше: 8 „Вземи жезъла и събери събранието - ти и Аарон, брат ти - и говорете на скалата пред очите им, и тя ще даде водата си; и ще изведеш за тях вода от скалата, и ще напоиш събранието и добитъка им." 9 И взе Моше жезъла от пред Господа, както му беше заповядано. 10 И събраха Моше и Аарон събранието пред скалата, и им рече: „Чуйте сега, бунтовници - нима от тази скала ще изведем за вас вода?" 11 И вдигна Моше ръката си, и удари скалата с жезъла си два пъти; и потекоха много води, и пи събранието и добитъкът му. 12 И рече Господ на Моше и на Аарон: „Понеже не повярвахте в Мен, за да Ме осветите пред очите на синовете на Исраел - затова няма да въведете това събрание в земята, която им дадох." 13 Това са водите на Мерива, където се препираха синовете на Исраел с Господа - и Той се освети чрез тях. ШАБАТ 55б Ангелите на служението казали пред Светия, Благословен да е Той: „Господарю на света! Защо наложи смъртта върху Адам Ришон?" Казал им: „Лека заповед му заповядах, а той я наруши." Казали му: „Нали Моше и Аарон, които изпълниха цялата Тора - и те умряха!" Казал им: „‚Една участ за праведника и за нечестивия, за добрия и т.н.' (Коелет 9:2)!" [...] Раби Шимон бен Елазар казва: „И Моше, и Аарон умрели заради своя грях, понеже е казано: ‚Понеже не повярвахте в Мен' (Бамидбар 20:12). Ако бяхте повярвали в Мен - все още не би дошъл вашият час да напуснете света." Шимон бен Йосеф Цалмона - еврейски филантроп от София през 18-ти век (Изображението е встъплението към извадката от Шимон бен Йосеф Цалмона в книгата Дивре Шломо на племеника му Рав Шломо Шалем)

ШЛАХ КОЕЛЕТ 1:1 Думите на Коелет, синът на Давид, цар в Йерусалим. ИЗВИНЕНИЕ НА АВТОРА В „ХЕШЕК ШЛОМО”И истината е, че думите на Коелет [...] изглеждат противоречиви в много стихове, както ще обясним по-късно (ако Бог е благосклонен), до степен, че най-великите мъдреци са се опитали да предадат Коелет в забвение, защото думите ѝ сякаш си противоречат - както се казва в Талмуда (Шабат 30а): ПРИЧИНА ДА ЗАПАЗЯТ КОЕЛЕТ НАЧАЛО (1:3) Каква полза има човек от целия си труд, с който ще се труди под слънцето? КРАЙ (12:13) В края на нещата, [след като] всичко е чуто: Oт Бога се бой и заповедите Му пази, защото това е целият човек. НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИЯ (7:3) По-добър е гневът от смеха. (2:2) И за смеха казах: “Похвален е!” (8:15) И хваля аз радостта. (2:2) А за радостта [казах]: “Какво постига?” КОЕЛЕТ 4:2 И хваля аз мъртвите, които вече са починали, повече от живите, които са все още живи. ХЕШЕК ШЛОМО, там Тъй като бедният човек се счита за мъртъв (Недарим 64б) , Коелет казал: „И хваля аз мъртвите, които вече са умрели.“ Истинската смърт е по-добра от живота, който трябва да се живее сред страдание. Каква утеха има за онези, които са все още живи, но са в тежко положение - където бедността кара човек да ограбва и мами хората и го прави нежелан от Бог и от другите?  Мъдреците - мир им - тълкували (Деварим раба 3:15) този стих като отнасящ се до праотците на света, които били хвалени дори след смъртта си. Когато се случил инцидентът със златния телец, Моше не се обърнал към Бог - Благословен да е Той - от името на праведните, които били живи в това поколение, за да може Той да прости на Исраел греха на телеца; той се позовал на заслугите на праотците, както гласи стихът: „Спомни си за Авраам, Ицхак и Исраел, Твоите слуги и т.н.“ (Шмот 32:13). И Бог казал на Моше: „И каза Господ: „Простих според словото ти“”(Бамидбар 14:20).   КОЕЛЕТ 2:16 Защото мъдрецът не се помни вечно, както и глупакът; защото с течение на дните всичко се забравя. Как умира мъдрецът точно като глупака!. ХЕШЕК ШЛОМО, там Има хора по света, които разбират, че когато човек умре, няма разлика между мъдреца и глупака; когато се говори за тях, те се помнят, но не се усеща никаква разлика. Но с течение на времето всичко избледнява от човешкото сърце; и точно както мъдрецът умира, някои вярват, че той е на същото ниво като глупака. Относно това, Раши ни изясни въпроса, за да разсеем това погрешно схващане: „Дори да видите нечестивия човек (който е глупак) да преуспява в този свят, не мислете, че в Идния свят той ще бъде споменат редом с праведника (който е мъдър). Дори с течение на дните всичко да бъде забравено, не предполагайте, че мъдрецът след смъртта си споделя същото положение като нечестивия глупак; преуспяването на праведника съществува както в този свят, така и след смъртта му.“ Както видяхме, относно Моше, нашия учител - мир нему - когато Исраел съгрешил и направил златния телец, той казал: „Спомни си за Авраам, Ицхак и Исраел, Твоите слуги“ (Шмот 32:13). „Моля Те, прости беззаконието на този народ според голямата Си милост“ (Бамидбар 14:19). „И Господ каза: „Простих им според твоето слово““ (там, 14:20). Когато Моше споменал имената на праотците на света, Бог - благословен да е Той - отговорил: „Простих им според твоето слово.“ И точно това ни наредиха нашите мъдреци - благословена да е паметта им - да правим в молитвата Амида: да призоваваме заслугите на праотците, за да бъдат приети молитвите ни. Рав Шломо бен Яаков Акоен (ок. 1821 г., ? - след 1893 г., Йерусалим) - меламед, софер и член на еврейския общински съвет във Видин в продължение на 53 години.

Беа’алотха БАМИДБАР 11 (4) И сбирщината, която беше сред него, въжделяха с голямо желание; и Децата на Исраел също започнаха отново да плачат и казаха: „Кой ще ни даде месо да ядем? (5) Помним рибата, която ядохме в Египет даром, краставиците, пъпешите, празът, лукът и чесънът; (6) а сега душата ни е изсъхнала, няма нищо друго; пред очите ни няма нищо освен тази манна!“ [...] (10) Моше чу как народът плачеше, семейство по семейство, всеки пред входа на шатрата си; и гневът на Господа се разпали силно, а в очите на Моше това беше зло. (11) И Моше каза на Господа: „Защо постъпи толкова зле със слугата Си? И защо не намерих благоволение в очите Ти, че възложи товара на целия този народ върху мен? (12) Нима аз заченах целия този народ? Нима аз го родих, та ми казваш: „Носи го в пазухата си, както кърмещ носи кърмаче“, до земята, за която се закле на бащите им? (13) Откъде да имам месо, за да дам на целия този народ? Тъй като те плачат пред мен и казват: „Дай ни месо, за да ядем!“ (14) Не мога сам да нося целия този народ, защото е твърде тежък за мен. (15) И ако ще постъпваш така с мен, убий ме веднага, моля Те, ако съм намерил благоволение в очите Ти, и да не гледам повече нещастието (букв. “злото”) си!“