Advertise on podcast: Z-Каст

Send us Fan Mail Два търговски кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона в Черно море - инцидент, който поставя въпроси далеч отвъд това чии са дроновете и какви са били целите им.  Нарушен ли е българският суверенитет, докъде се простират правата на България в тази част от морето и може ли войната да превърне корабоплаването край страната ни в трайно рискова дейност? За това разговаряме с международния редактор на Клуб Z Веселин Желев в новия Z-Каст. "Пряко нарушение на териториалната цялост и суверенитета на страната ни няма, но има засягане на важни български икономически интереси. От гледна точка на националната сигурност, разбира се, когато близо до 70 мили от брега стават експлозии и умират хора, очевидно е, че това е риск за националната сигурност", казва Желев. Според него по-големият проблем е как подобни атаки променят риска за корабоплаването, търговията и застраховането в Черно море.  "Аз не мисля, че в случая става дума за два кораба. Аз мисля, че става дума за частен случай на стратегическо действие - на превръщане на цялото Черно море в зона на войната", казва още Желев. Подобна ескалация може да има последствия далеч извън региона - от украинския износ и световните цени на зърното до сигурността на източния фланг на НАТО.  "Ние като че ли живеехме в някакво самозаблуждение, че това няма да ни засегне. Виждаме, че започва да ни засяга." Може ли атаката да доведе до активиране на член 5 на НАТО? Има ли основание България да поиска консултации със съюзниците по член 4? Какъв може да бъде икономическият ефект от подобни атаки срещу корабоплаването в Черно море? И адекватна ли е реакцията на премиера и президента Илияна Йотова?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 244. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Убийството на бизнесмена и собственик на "Ботев" (Пловдив) Илиян Филипов върна познатия въпрос - завръщат ли се показните престъпления от 90-те години? За това разговаряме в новия Z-Каст с криминалния репортер на Клуб Z Стефан Миланов, който следи организираната престъпност от три десетилетия. "Интересното е, че някак си насилието при тези големи пари спря", казва Миланов.  И посочва мащаба на промяната - през 1993 и 1994 г. в България е имало над 490 убийства годишно, докато в последните години те са 8-10 пъти по-малко. "Разликата между 490 убийства и 50-60 убийства е много хубава. Това говори, че по някакъв начин, макар много по-трудно от всички останали, много по-бавно и с много повече родилни мъки, може би се нормализираме", казва той. Но защо насилието около големите икономически интереси намаля? Една от възможните причини според Миланов е, че териториите и интересите вече са разпределени:  "Някак си всеки вече си е получил пая."Защо предполагаемият извършител на убийството на Филипов беше открит толкова бързо?  Какво се промени от мутренските години насам?  Каква е връзката между големите пари, обществените поръчки и насилието?  И какво би означавало, ако показните убийства отново зачестят?Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail От години Доналд Тръмп воюва с медиите - но след като се опита да изгони CNN, "Политико" и MS Now от Белия дом, в бойкота срещу него застана дори Fox News - телевизията, която традиционно е най-благосклонна към него. Защо се стигна дотук и започва ли да губи позиции лидерът на републиканците? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува журналистът и професор по журналистика в САЩ Христофор Караджов. Според него солидарността на Fox News с останалите големи телевизии има и съвсем практична причина - следващият президент може да е демократ и тогава ограниченията да бъдат насочени срещу самата Fox. Но големият въпрос е доколко традиционните телевизии все още имат влиянието, което притежаваха доскоро.  "Един Джо Роугън, да речем, подкастът на Джо Роугън, който се слуша от десетки милиони хора, или се гледа, защото той го има и на аудио, има го на видео, както тук при нас. Много по-влиятелен е, отколкото примерно CNN или Fox News", коментира Караджов. Всичко това се случва преди междинните избори в САЩ, на които републиканците ще трябва да защитават мнозинството си в Конгреса. Караджов смята, че Тръмп вече се превръща в тежест за собствената си партия, а загуба на Камарата на представителите може сериозно да ограничи Белия дом. "Дори демократите почти гарантирано ще вземат мнозинство, то пак ще е с 15-20 души, може би, нещо от този порядък, което не е страшно много, но това ще си е тяхно. Тоест те ще могат да гласуват, особено ако гласуват монолитно, анблок, всякакви неща, които ще спъват Тръмп определено."Ще се върнат ли изгонените медии в Белия дом?Ако демократите спечелят, може ли Конгресът реално да блокира политиките на Тръмп?Защо войната с Иран разочарова дори най-големите му привърженици?Кой може да наследи Тръмп начело на Републиканската партия?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Има ли реален шанс за нови преговори между Русия и Украйна и какво трябва да се промени, за да престанат те да бъдат просто "ритуал"? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува дипломатът и политически коментатор Илиян Василев. Според него Владимир Путин все още вярва, че има военно решение на войната. Затова и истински преговори трудно могат да започнат, преди Кремъл да се убеди, че продължаването на бойните действия няма да донесе желания резултат. Но провалите на фронта сами по себе си може да не са достатъчни. Василев смята, че те могат да бъдат прикрити от руската пропаганда. Много по-сериозен проблем за Кремъл би възникнал, ако последиците от войната започнат да се усещат пряко в Москва. "Трябва да се види Москва първо, как реагират. Москва е най-важната. Ако в Москва се надигне, примерно няма топло, няма ток, има отключване. Това е огромен стрес, а украинците свикнаха, те са много по-издръжливи. Досега на Путин пропагандната теза беше, че Москва не чувства война. Но ако това се случи, тогава би било огромен стрес и натиск върху Кремъл."Василев вижда и друга опасност за режима - не непременно открит бунт, а момент, в който хората постепенно отказват да участват в системата и да съдействат на властта. "Но има един предел. И тук не говорим само за възможността за бунтове. Говорим за по-страшното за тази система - така наречената колективна резигнация. Те просто се оттеглят и тогава всеки се спасява поотделно и самият живот престава да функционира както е бил. Отказват просто да сътрудничат на властите и толкова."Има ли шанс този път Русия и Украйна да започнат истински преговори?Какво може да принуди Путин да приеме, че военно решение няма? Каква роля остават да играят Тръмп, САЩ и Европа? Как се срива една авторитарна система?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Президентските избори се очертават като най-скъпите в историята на България. Но защо вотът поскъпва толкова, къде отиват парите и може ли изборите да струват по-малко, без това да е за сметка на доверието в тях? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува изборният експерт Стоил Стоилов. Една от причините за растящата сметка е машинното гласуване. Но според Стоилов проблемът далеч не се изчерпва с машините. България поддържа огромен брой секции, включително там, където гласуват само няколко десетки души, а всяка от тях означава нова комисия, възнаграждения и логистика.  В страната има над 880 секции с до 99 регистрирани избиратели, в които средно гласуват едва 39 души. "Понякога ЦИК се превръща в помощна агенция за социално подпомагане на местни партийни активисти и приближени на съответните кметове. Защото знаете, че кметовете назначават секционните избирателни комисии."Според него една от възможностите за намаляване на разходите е броят на секциите и членовете на комисиите да бъде по-тясно свързан с реалния брой гласуващи. При малките населени места могат да се използват по-малки комисии, общи секции за няколко села или преброителни центрове. Другият голям проблем е българският избирателен списък. Разходите се планират за над 6 млн. души, въпреки че реално гласуват далеч по-малко. Според Стоилов е време да възприемем активната регистрация, при който участвалите в последните избори автоматично остават в списъците, а останалите могат да се регистрират преди следващия вот. Но по-скъпите избори поне правят ли ги по-надеждни? България въведе машини, видеонаблюдение и редица допълнителни механизми след години на подозрения за манипулации. Според госта обаче общественото усещане за мащаба на нарушенията често е много по-голямо от реалните им размери. "Когато се появи видеонаблюдението, медиите тиражираха по 100-150 пъти една и съща секция за нарушения. Но те не са 150 секции. Тя е една секция в Малорад, една в Белица и още десет. Като ги тиражираш по сто пъти, хората остават с впечатлението, че в три-четири хиляди секции се манипулира."Защо президентските избори стигнаха рекордна цена?Имаме ли прекалено много секции и членове на изборни комисии?Може ли активната регистрация да свали разходите?Какво трябва да се промени в Изборния кодекс след президентския вот?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Президентските избори, работата на парламента при стабилно мнозинство и предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет - къде ще бъдат големите сблъсъци през новия политически сезон? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува политическият редактор на Клуб Z Лъчезар Лисицов. Президентските избори тепърва ще погълнат общественото внимание. И то при ситуация, в която повечето анализатори още преди кампанията говорят за вота като почти предрешен. А залогът не е малък - кой ще наследи Румен Радев и колко власт всъщност ще има следващият президент.  И главнокомандващ - който може да не посмее да нарече Русия агресор. "Когато имаш военна ситуация и трябва да вземеш страна, да се опитваш да бъдеш балансиран, това е много сложно."А докато президентската надпревара привлича публичното внимание, една от най-важните политически битки може да се окаже другаде - при избора на членове на ВСС, където управляващото мнозинство ще трябва да търси допълнителни гласове. "Големият проблем е с правосъдната система, защото тя е завладяна. Меко казано. Това е основен стоп на демокрацията."Скучен ли е парламентът със стабилно мнозинство?Ще успеят ли "независимите" кандидати за президент да излязат извън твърдите партийни ядра?Ще бъде ли войната в Украйна умишлено избутана встрани от президентската кампания?Кой с кого ще се разбере за ВСС - ПБ с ГЕРБ, или има и други варианти?Отговорите - в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail В последните няколко седмици велосипедистите в София се сблъскаха с акция - Столична община реши да ги предупреди, че не спазват закона, като карат в парковете. И наистина, ЗДП казва - всеки над 12 години не може да минава с колело там, където е зона за пешеходци. Фактът, че в парковете на столицата велоалеи почти няма обаче разгневи едни от най-лъганите гласоподаватели и събра няколкостотин велосипедисти на протестно шествие. То започва от пилоните на НДК, където малко преди началото му разговаряме с една от организаторките на протеста - Теодора Абрашева от "Критична маса - България“. Според нея казусът с парковете не е просто за кефа на велосипедистите - и даде пример с най-големия парк в града, в който няма никаква велосипедна алея. "Борисова градина е много ключово място за София, защото много хора минават оттам не просто да си почиват и да се разхождат с велосипедите, а реално отиват на работа, което няма просто алтернатива. Първо, по „Цариградско“ не може да се кара, второ, по „Драган Цанков“ също е невъзможно, особено в посока нагоре, и съответно тази част – „Младост“, „Дружба“ – са отцепени от центъра. Тоест нямаме алтернатива, по която да се движим, ако не сме в Борисова.“И в други паркове местата за минаване са малко. А и сегашната, и предишната администрация обещават да построят по 100 км велоалеи в началото на мандата си, към края не са изпълнили и една десета от това. "Искаме безопасност и искаме да няма конфликт между нас и пешеходците, нито между нас и шофьорите. [...] В София все пак ние се движим в една джунгла от различни препятствия", обяснява още тя.Защо властите решиха сега да следват за спазването на закона?Трябва ли законът, който на практика забранява на велосипедистите да карат по пешеходните алеи в парковете, да бъде променен?Защо полицията преследва велосипедисти в парковете, докато автомобили редовно блокират велоалеите по „Раковски“ и „Дондуков“?Велосипедните алеи в парковете не са ли въпрос на план, една боя и няколко знака?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Убийството на 37-годишен мъж в Пловдив, за което са обвинени младежи, постави отново въпроса за насилието сред най-младите. Но отвъд конкретния случай остава по-голямата тема - как се говори за агресията сред учениците, кога омразата започва да изглежда нормална и какво кара тийнейджъри да попадат в групи, в които насилието се превръща в начин за доказване. В новия Z-Каст този път ни гостуват не експерти или политици, а три млади жени - Неда, Ани и Мая - две ученички и една студентка. Те споделят своя непосредствен опит от училището и университета с насилието сред връстниците им. Разговорът тръгва от физическата агресия, но бързо стига до вербалния тормоз, отношенията с родителите, реакциите на учителите, социалните мрежи, дискриминацията и радикализацията. "Някак си не се стига толкова често до физически акт, но вербалното насилие е някакъв ужасен проблем. Обиди на какво ли не основание - сексуална ориентация, раса, пол... Ужасни неща ми чуват ушите непрекъснато", обяснява Мая.Източник на агресията често според тях е директен пример от родителите. "Много чест случай при агресивни деца идва точно от родителите, когато самият родител е агресивен и това е показвано на детето", обяснява Ани.Коментираме и тийнейджърите, обвинени за убийството в Пловдив - и странният им профиб. "Странно е и това, че те са "алтернативни" по някакъв начин. Аз очаквах, че ще са малко по-така - очаквах, че ще са локални, с анцузите, с чантичките, с обръснатите глави...", отбелязва Неда.На каква възраст младите са най-уязвими към радикални идеи и защо?Как дори момичета попадат в компании, изградени около крайни възгледи и агресия?Как реагират учителите, когато ученик системно обижда или тормози други деца?Докъде стига свободата на словото и кога даването на трибуна на крайни възгледи започва да ги нормализира?Как връстниците на Неда, Ани и Мая реагират на убийството в Пловдив? И в крайна сметка - какво можем да направим, за да има по-малко агресия, омраза и дискриминация?Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 237 Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Десетки хиляди мигранти преминаха от Мароко към испанския автономен град Сеута за кратък период. Нова мигрантска вълна ли се задава към Европа, или става дума за организиран натиск с политически цели? Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов. Според него случилото се не е обикновена миграционна криза. "Уникалното е, че тук става дума за една открито хибридна атака."А именно - фалшиви новини, уверяващи мароканци, че сега е моментът да влязат в Европа. Макар дефакто никой да не стъпва в Шенген. Инджов посочва и мащаба на случилото се, като сравнява броя на преминалите с населението на самия автономен град - и в двата случая близо 80 000 души: "Още една Сеута нахлува в Сеута."Според него засега няма основания да се говори за нова голяма мигрантска вълна към Европа, но остава опасността миграцията да бъде използвана като средство за натиск. "Това е вече по-голямата опасност - че мигрантите се използват и за хибридни атаки."Говорим и за политическите последици от подобна криза, възможното засилване на крайната десница, отношенията между Мароко, ЕС и САЩ и контрола по европейските граници. Какво всъщност се случи в Сеута?Задава ли се нова мигрантска вълна?Може ли миграцията да се превърне в инструмент за политически натиск?Ще спечели ли крайната десница от новите страхове в Европа?Отговорите - в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail За първи път в историята си "Хамас" заявява готовност да се разоръжи. Дали това е началото на край на войната в Газа или поредният тактически ход в един от най-дългите конфликти в света? Това е основната тема в новия епизод на Z-Каст, в който ни гостува международният редактор на Клуб Z Капка Тодорова. Според нея самият факт, че организацията изобщо говори за разоръжаване, представлява историческа промяна. "За първи път в историята си Хамас изобщо формулира изречение: 'Да, съгласни сме да се разоръжим'", казва тя.Тодорова обаче предупреждава, че подобна заявка не означава автоматично мир. "Да вярваш на подадената ръка и добрата дума е западна технология на преговори, но не е там", отбелязва тя, И припомня за сложната структура на "Хамас", вътрешните противоречия в организацията и влиянието на регионални играчи като Иран и Турция. "В Газа икономика няма. Хората, които изкарват пари, са терористите. Оръжието е в тях, парите са в тях", казва още Тодорова.Говорим бъдещето на Израел преди парламентарните избори през октомври, вътрешнополитическите проблеми в страната и отражението на войната върху обществото. Какво реално означава евентуално разоръжаване на Хамас?Защо мирът не може да бъде постигнат само с предаване на оръжията?Какви са шансовете Бенямин Нетаняху да запази властта?Защо изборите през октомври могат да се окажат решаващи за бъдещето на Израел като демократична държава?Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и слушайте в новия епизод на Z-Каст. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Още преди премиерата си "Одисея" на Кристофър Нолан се превърна в една от най-оспорваните филмови продукции на годината. Дебатът не беше за режисурата или интерпретацията на Омировия епос, а за избора на актьори за някои от второстепенните роли. Според програмния директор на "Киномания" и Кино "Одеон" Христо Христозов обаче именно този спор е изиграл ролята на най-добрата възможна реклама. В новия епизод на Z-Каст той коментира защо дебатът около кастинга е отклонил вниманието от истинските теми във филма и защо "Одисеята" трябва да се разглежда като съвременен разказ за човешките ценности. "Не е важна клюката. Филмът говори за принципи, а принципите са универсални правила, които независимо дали ни харесват или не, остават непроменени."Христозов подчертава, че Нолан не прави буквална екранизация на Омир, а съвременна интерпретация, която кара зрителите да търсят първоизточника.  "Филмът успява да говори на съвременния човек. Не е нужно да си чел "Одисея", за да го гледаш с разбиране. Даже след това ти се чете, защото искаш да разбереш още повече", казва той. "В момента в глобален мащаб огромни тиражи на "Одисея" биват отпечатани, наново се издава, преиздава, хората четат. Този филм има изключително ценен образователен ефект."Разговорът засяга още връзката между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка", общите теми за човешкото достойнство, както и въпроса може ли киното да се превърне в място за диалог, вместо за разделение. Защо "културната война" около кастинга всъщност помогна на "Одисеята"?Трябва ли екранизация на митологичен епос да бъде исторически достоверна?Можем ли да направим връзка между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка"?Може ли киното да накара хора с противоположни убеждения да разговарят, вместо да воюват?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 234-и епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail След 13 години спорове, обществени обсъждания и неуспешни опити, София отново е на прага на решение за бъдещето на Борисовата градина - приемането на Подробен устройствен план на парка. В новия епизод на Z-Каст ни гостуваарх. Любо Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление "Градско планиране и развитие", който обяснява какво всъщност представлява подробният устройствен план (ПУП) и защо около него има толкова много спорове. "Това, че има план за застрояване, не означава, че паркът ще бъде застроен. Всъщност, ако искаш да спреш някакъв вид застрояване и презастрояване, трябва да имаш такъв план, за да поставиш рамките", обясни той.По думите му най-големият риск за Борисовата градина не е самият план, а липсата на такъв. "Без план Борисовата градина ще продължи по течението на произвола и на възможните намеси, които през годините са се доказали именно заради липсата на план", посочва той.В епизода се обсъждат още най-спорните теми около бъдещето на парка – трябва ли да бъде възстановен стадион "Юнак", необходими ли са подземни паркинги, къде могат да се провеждат концерти и спортни събития и как да бъде намерен баланс между природата, спорта, културата и обществения интерес. Трябва ли да има нови стадиони и подземни паркинги в Борисовата градина?Защо липсата на ПУП създава повече възможности за строителство, а не обратното?Има ли място за концерти, спорт и други събития в най-големия парк на София?Възможно ли е след 13 години спорове СОС най-после да приеме устройствен план за Борисовата градина?Отговорите на тези въпроси и още - гледайте и чуйте в Z-Каст 233. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Вчера Съдът на ЕС взе решение във вреда на Унгария - ценовите тавани противоречат на правото на ЕС. Натам ли отиваме и ние с опитите на управляващите да влияят на базовите цени?  Какво да очакваме от новия бюджет, струва ли си взимането на още дълг, какви са перспективите пред българската икономика - по тези въпроси разговаряме в новия Z-Каст с икономическият журналист и водещ на предаването „Ревизия“ по Nova News Йордан Бързаков. Неясни експерименти като "справедлива цена" и "справедлива стойност" не просто не решават фундаментални проблеми. "Проблемът не е, че можем да бъдем наказани. Проблемът е, че мерките са апелативни. Проблемът е, че те няма да свършат никаква работа. Напротив, възможно е да навредят на българската пазарна икономика", коментира той.Макар легално у нас засега да няма ценови таван, това казва на всички чужди инвеститори, че утре България може да промени правилата по всякакъв начин. "Единственият категоричен, 100% безусловен регулатор на пазарната икономика са потребителите", отбелязва Бързаков.Според него пенсионната ни система е станала Понци схема, а за състоянието на нашия бюджет няма невинни - отговорни са хора и сред бившите управляващи, и сред настоящите. "Най-доброто нещо, което мога да кажа за икономическата политика на настоящото правителство и на мнозинството зад него, е, че имат желание. Възможността обаче трябва да бъде подкрепена от способност. И от някаква форма на знание, политическа воля и методика, по която това да се случи. Хаосът е тотален. Нямат никаква представа кое, как и откъде да започнат да правят."Още в разговора: Кой всъщност е основният генератор на инфлацията в България?Защо инвеститорите се тревожат повече от темпа на растеж на дълга, отколкото от неговия размер?Има ли политическа воля за реформи или България отново отлага неизбежните решения?Какво ще научим от бюджета за стойността на обещанията и политическото бъдеще на ПБ и Радев?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 232. Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail "Прогресивна България" разполага със 131 депутати и пълната политическа възможност да управлява, но засега показва повече объркване, отколкото посока. Това коментира журналистът Веселин Стойнев в новия епизод на Z-Каст. Според него новата власт е попаднала в парадокс: "много голяма" като парламентарно мнозинство, но "малка" като опит, хора и управленски капацитет. "Те нямат опит, нямат хора. Изправени са пред натиска от огромни очаквания и обещания и сега малко приличат на пате в кълчища", казва Стойнев. Окончателно: ПБ няма да намалява старите пенсии. Новите обаче ще са с 30 евро надолу Той смята, че първите идеи около бюджета, пенсионерите, партийните субсидии и "справедливите цени" създават впечатление за реакции на парче, а не за последователна политика. "Дошъл си на власт с твърдението, че ще бориш олигархията, и първото, което чуват хората, е, че ще махнат ковид-добавките на новите пенсионери", посочва журналистът.По думите му истинският тест ще бъде бюджетът за втората половина на годината - там ще се види дали управляващите имат план за дефицита, инфлацията и администрацията. Стойнев коментира и идеологическия профил на ПБ. Въпреки името и очакванията на част от избирателите, според него формацията не изглежда лява. "Нищо ляво няма в Прогресивна България. Това е една дясноцентристка партия", казва той.Според него голямата опасност пред ПБ е, че властта е получена бързо, но още няма партия, структура и собствен устойчив електорат зад нея. "Тези 131 депутати изведнъж могат да се изпарят", предупреждава Стойнев.Има ли реален бюджетен дефицит или управляващите преувеличават наследството?Защо мерките за "справедливи цени" изглеждат като политически натиск, а не като реформа?Ще успее ли ПБ да се превърне в партия на властта по модела на ГЕРБ?Защо огромното мнозинство може да се окаже капан?Може ли опозицията да помогне на управляващите да не се провалят бързо?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 231 Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan Mail Една от първите задачи на всяко ново мнозинство в Народното събрание е да промени правилника - този специален закон, който урежда как работи най-важния орган в нашата демокрация. Управляващите от "Прогресивна България" представят поправките като опит парламентът да стане по-ефективен. Опозицията обаче видя в него съкращаване на срокове, отслабване на контролни механизми и ограничаване на възможностите на всички депутати да си вършат работата.  По темата в Z-Каст гостува Пламена Игнатова, политически редактор и парламентарен репортер на Клуб Z. "Това, което се опитват управляващите да кажат, е: спокойно, ние сме много добронамерени към вас. Ние няма да злоупотребяваме с това нещо. През ум въобще не ни минава. А от другата страна чуваме: извинявайте, но не ни правете на глупаци, защото рано или късно всеки се изкушава да посегне на парламентарния правилник като инструмент за надмощие", казва Игнатова.В подкаста тя връща лентата назад към създаването на временната комисия за правилника. Вместо да бъде на паритетен принцип, както е било обичайно през последните години, комисията е формирана пропорционално - т.е. ПБ имат най-много представители в нея. "Това, което виждаме в момента да се случва с правилника, не е, че ПБ залага на качеството, а че залага на бързината. И това остава необяснимо за момента. Те дори не могат да го мотивират", казва Игнатова.Според нея съкращаването на срокове няма да удари само опозицията. То ще засегне и самите депутати от мнозинството, защото не всеки народен представител има експертиза по всяка тема, по която трябва да гласува. Същото важи и за професионални общности, неправителствени организации и експерти, които често дават становища по важни законопроекти. "Много е важно да не се съкращават сроковете за експертни становища. Има много гилдии, които са засегнати от конкретно законодателство. Всеки ден боравят с него - било то бизнес, било то неправителствен сектор - и липсата на време да се запознаят с нови предложени текстове със сигурност би навредила на качеството на законодателството", казва тя.Особено чувствителен е и въпросът за парламентарния контрол. Ако министрите могат да отлагат отговори без реално ограничение, парламентът губи една от основните си функции - да контролира изпълнителната власт. Защо правилникът на Народното събрание е повече от технически документ?Ограничава ли "Прогресивна България" правата на опозицията под претекст за по-ефективен парламент?Как съкращаването на срокове може да влоши качеството на законите?Защо достъпът на депутатите до документи от институциите е важен и за журналистите, и за обществото?Отговорите на тези въпроси гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст Support the show Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.