Advertise on podcast: Ти и науката: Подкастът на Обекти

Понякога най-големите промени в начина ни на живот започват не от мащабни политики, а от входа на собствения ни блок – от разговора със съседите, от решението да се включим в общ проект и от готовността да мислим за дома си не само като за апартамент, а като за част от цяла сграда. Енергийното обновяване често се свързва с по-ниски сметки, но всъщност темата е много по-широка – комфорт през зимата и лятото, по-здравословна среда, по-малко енергийни загуби, по-добра поддръжка и по-висока стойност на жилищата. Зад новата фасада обаче стоят много организация, документи, доверие, координация и немалко трудни разговори. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за санирането отвъд фасадата – какво означава качествено енергийно обновяване, как се убеждава една етажна собственост, кои са най-честите грешки и защо тази тема става все по-важна в контекста на климатичните промени, енергийната ефективност и бъдещето на градската среда. Наш гост е инж. Оник Пилибосян – технически консултант и координатор на проекти за саниране, който има 36 години практически опит в управлението на етажна собственост и 15 години професионален опит в сферата на санирането и енергийното обновяване на жилищни сгради.

Почвата е едно от онези богатства, за които рядко се замисляме, докато не започнем да ги губим. От нея зависятхраната ни, водата, земеделието, цели екосистеми, а в крайна сметка и сигурността ни като общество. Изменението на климата вече променя начина, по който живеем с природата — температурите се повишават, сухите периоди стават все по-осезаеми, а интензивните валежи все по-често идват внезапно и разрушително. Наред с тези видими промени върви и един по-бавен, но не по-малко значим процес — почвите постепенно губят влага и плодородие. В днешния епизод на „Ти и науката“ ще говорим за засушаването, риска от опустиняване, състоянието на българските почви и решенията, които могат да ни помогнат да съхраним плодородната земя. Наш гост е проф. Емил Гачев от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките — учен, който работи не само в областта на климатичните изследвания, но и за по-достъпното им представяне пред обществото като един от авторите в „Климатека“.

Често говорим за емпатията като за нещо, което ни прави по-добри, по-човечни и по-близки един до друг. Но какво всъщност стои зад тази дума? Дали емпатията е просто способност да съчувстваме, или е много по-сложен психологически процес, в който се опитваме да разберем какво преживява другият, без да губим себе си? В свят, в който общуваме все повече, но невинаги се разбираме по-добре, темата за емпатията става все по-важна – както в личните отношения, така и в семейството, работата, общуването с децата и дори в начина, по който говорим с непознати. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това какво е емпатия, раждаме ли се с нея или я изграждаме с времето, защо понякога ни липсва и как можем да я развиваме по здравословен начин. Наш гост е Светлана Маркова – социален и политически психолог с богата практика в различни държавни , образователни и корпоративни институции като обучител и консултант.

Фактът, че дадено лекарство помага на един човек, не означава непременно, че ще действа по същия начин и при друг. Понякога лечението дава отличен резултат, а друг път се оказва неефективно или води до нежелани реакции. Причината невинаги е в дозата, диагнозата или начина на прием – понякога отговорът се крие в самите нас, в нашите гени. Именно тук идва ролята на фармакогеномиката – област, която изследва как генетичните особености на всеки човек влияят върху реакцията му към различни лекарства. Това е една от най-обещаващите посоки в развитието на персонализираната медицина, защото дава шанс лечението да бъде по-точно, по-безопасно и по-ефективно. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това как фармакогеномиката може да промени начина, по който се назначава терапия, докъде е стигнала науката в тази област и колко близо сме до времето, в което лечението ще бъде наистина съобразено с конкретния пациент. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността и действието на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

Когато говорим за лекарства, обикновено мислим за тях като за средство, което лекува, облекчава и спасява животи. Но всяко активно вещество има и друга страна: наред с полезния си ефект то може да предизвика и нежелани, а понякога и токсични реакции. Именно затова безопасността е сред най-важните въпроси в медицината и фармацевтичната наука. Още преди едно ново лекарство да достигне до първите клинични изпитвания при хора, то преминава през дълъг процес на предварителна оценка. Изследва се как действа, в какви дози е безопасно, кои органи може да засегне и какви рискове крие. Целта е не просто да се открие ефективна молекула, а да се прецени дали тя е достатъчно безопасна, за да продължи напред. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това колко токсични могат да бъдат познатите лекарства, къде минава границата между терапия и риск и как науката проверява безопасността на новите медикаменти още преди те да бъдат тествани при хора. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

Дигиталният свят често ни се струва почти безтегловен. Изпращаме имейл, качваме снимка, задаваме въпрос на изкуствен интелект – и всичко се случва за секунди, без да оставя видима следа. Но зад това удобство стои огромна физическа инфраструктура – сървъри, центрове за данни, кабели, електроенергия и ресурси. Колкото повече използваме интернет и новите AI технологии, толкова повече расте и тази скрита инфраструктура. В последните години изкуственият интелект се превърна в част от ежедневието ни – от търсачките и автоматичните преводи до генераторите на текст, изображения и код. Но каква е реалната цена на това удобство? И колко „невидим“ всъщност е екологичният отпечатък на AI? Днес ще говорим именно за това. Наш гост е Елица Станева-Бритън – автор в Климатека и психолог по образование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към БАН, където изследва ролята на изкуствения интелект в психологията на творчеството. Научните ѝ интереси включват и теми като връзката между изменението на климата и човешката психология, както и въпросите на климатичната справедливост.

Знаете ли колко храна изхвърляме всяка година, без дори да се замислим? Част от нея никога не стига до трапезата ни, а друга – напълно годна за консумация – се озовава в кофата заради объркване, несигурност или просто навик. В същото време стотици хиляди домакинства у нас живеят с ограничен достъп до качествена храна. Разхищението не е просто личен пропуск. То има икономическа цена, социални измерения и дори климатичен отпечатък – защото всяка изхвърлена храна означава пропилени ресурси, енергия и труд. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за мащаба на проблема, за причините зад него и за това как можем да го намалим – не само като потребители, а и като общество. Наш гост е екологът Асен Ненов – той е учил биотехнологии и се занимавал с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители". Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България.

Знаете ли какво е афазия? Едва 7% от участниците в проучване от 2020 г. на Националната асоциация по афазия в САЩ я разпознават правилно като езиково нарушение, въпреки че се среща по-често от болестта на Паркинсон. Афазията обикновено се появява внезапно – най-често след инсулт – и засяга способността на човека да изразява или разбира думи. Въпреки това той остава същият – със своите мисли, чувства и личност. Именно тази разлика между запазеното вътрешно преживяване и нарушената комуникация превръща афазията в дълбоко фрустриращо и изолиращо състояние. Темата привлече обществено внимание и след диагнозата на актьора Брус Уилис, който прекрати кариерата си именно заради афазия. Днес в „Ти и науката“ ще разгледаме какво представлява това нарушение и как науката го обяснява. Наш гост е Илиана Измирлиева, магистър по логопедия с над 24 години професионален опит, практикуваща в София.

Днес в „Ти и науката“ говорим за нещо, което тихо, но решително променя начина, по който мислим, спорим и вземаме решения като общество. Живеем във време, в което лъжата често се оказва по-бърза от истината, емоцията – по-заразна от фактите, а рационалният разговор – все по-труден за водене. Защо изглежда, че колективно губим способността си да различаваме аргумент от внушение? Как работи психологията на тълпата в дигиталната епоха и защо дезинформацията вече не е страничен ефект, а системен проблем? Една от най-ясните и опасни прояви на този процес виждаме в темата за климата – не защото тя е „по-специална“, а защото съчетава наука, страхове, икономически интереси и силни емоции. Климатичната дезинформация е симптом на нещо много по-голямо: криза на истината в условията на масова комуникация. Наш гост е Христо Панчев – автор в Климатека, доктор по информационни науки и семиотика и магистър по публична комуникация на Софийския университет. Той е бил ръководител на комуникациите в „Грийнпийс“ – България и координатор в инициативата за Зелено възстановяване на Украйна на „Грийнпийс“ за Централна и Източна Европа. През 2022 г. е съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики. Научните му интереси са в областта на социалния маркетинг, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

Градовете, в които живеем днес, не са се появили случайно. Те са резултат от решения, взети преди десетилетия – понякога преди повече от век.  От индустриалните революции, през масовото строителство, до дигиталните технологии и изкуствения интелект – архитектурата постоянно се променя, а заедно с нея и начинът ни на живот. В този епизод на „Ти и науката“ ще говорим за устойчивост отвъд модерните етикети, за това защо някои градове се усещат по-човешки от други, какво губим и какво можем да си върнем от традиционните строителни практики, и как се променя ролята на архитекта днес. Гост в епизода е арх. Веселин Алексиев – преподавател в Нов български университет. Toй има изследователски и проектантски интереси в консервацията на културното наследство, храмовата архитектура и изгубените строителни практики. Носител е на награди от архитектурни конкурси и работи по проекти за подобряване на градската среда и качествено обитаване на реконструирани сгради. Заедно с него ще потърсим отговори на въпроса “Може ли бъдещето на архитектурата да се крие в миналото и ще успее ли професията да премине през технологичната и революцията, провокирана от изкуствения интелект, без да загуби човешкия си мащаб?” Приятно слушане!

Днес ще говорим за нещо, което стои в основата на всяка добра комуникация и това е реториката. Онзи древен, но винаги актуален инструмент, който ни помага не просто да говорим, а да убеждаваме, да докосваме, да създаваме връзки. Как се е променила реториката от времето на Аристотел до епохата на TikTok и социалните мрежи? Къде свършва изкуството на убеждаването и започва манипулацията? И защо днес, повече от всякога, имаме нужда да разбираме не само какво казваме, а как го казваме? За да ни помогне да си отговорим на тези въпроси, наш гост е човек, който посвещава кариерата си на изследването, преподаването и практикуването на реториката — проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева. Тя е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и НАТФИЗ, основател на Институт по реторика и комуникации.  Проф. Мавродиева е човек, който силно вярва, че реториката е не само наука, но и изкуство и начин да бъдем по-разбрани, по-влиятелни и по-осъзнати в света на комуникацията. Приятно слушане!

На фокус в нашия подкаст "Ти и науката" е една болезнено позната за мнозина тема – защо привличаме неподходящи партньори? Защо, въпреки опита и разочарованията, често повтаряме едни и същи грешки във връзките? Какво стои в основата на този модел? Ще поговорим за червените флагове, за ролята на миналото, типовете привързаност и какво означава здрава връзка.“ Гост в нашето студио е Диана Богданова-Николова - магистър психолог с над 23 год. професионален опит в психологическото консултиране и терапия. Приятно слушане!

В най-новия епизод на нашия подкаст "Ти и науката" ще засегнем една от най-горещите – буквално и преносно – теми през последните години: горските пожари. Те се превръщат във все по-голямо предизвикателство за България и Европа, а причините и решенията са многопластови – от изменението на климата и човешката небрежност, до управлението на горските екосистеми и ролята на институциите. Наш гост е доц. д-р Момчил Панайотов – преподавател по дендрология в Лесотехническия университет, изследовател на планинските гори и един от най-активните експерти у нас в темата за тяхната история, устойчивост и бъдеще. Той познава отблизо старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша, а опитът му обхваща не само науката, но и практиката – като член на Планинската спасителна служба, председател на БАССЕС и автор в Националния профил на риска от бедствия в частта за горските пожари. С него ще си поговорим за това защо пожарите зачестяват, какви са рисковете за България, кои практики работят и кои не, и най-важното – какво можем да направим като общество, за да опазим нашите гори в условията на климатични промени.

Днес ще ви представим една наистина вдъхновяваща история за това как една идея може да промени живота на стотици хора. На 9 май в читалище „Природа и наука“ се състоя първото публично представяне на иновативен, безплатен софтуер, създаден специално за незрящи и слабовиждащи хора в България. Зад проекта стои младият разработчик Ангел Чолаков – част от инициативата „Академия за ВИЗИОНЕРИ“ на Столична община. Ще поговорим с Ангел за това как се роди идеята, какви технически и човешки предизвикателства срещна и най-вече – какво значи този софтуер за потребителите, за които е създаден. Приятно слушане!

Днес ще си говорим за нещо, което засяга всеки един от нас – комуникацията. Но не как да бъдем просто по-умели говорещи, а как да изграждаме връзки, основани на емпатия, яснота и уважение. Темата ни е Ненасилствената комуникация – подход, който не само ни помага да изразим чувствата и нуждите си без обвинения, но и ни учи как да превръщаме конфликтите във възможности за свързване.Наш гост е Теодора Ангелова – психолог, медиатор и сертифициран обучител по Ненасилствена комуникация. През последните 20 години тя е натрупала богат опит в различни роли: като корпоративен обучител, училищен психолог в Американския колеж и ментор на младежи в конфликт със закона. Днес работи в собствената си терапевтична практика и съпровожда хората по пътя към по-дълбока връзка със себе си и с другите.За нея Ненасилствената комуникация не е просто метод, а начин на живот – практичен и сърдечен път към разбиране, сътрудничество и вътрешен мир. В този разговор ще потърсим отговори на въпроси като: Какво всъщност означава да общуваме „ненасилствено“?Защо наблюдението без оценка е толкова ключово?Как да говорим за своите чувства и нужди без да обвиняваме?Как се формулира автентична молба, която не звучи като изискване?И как можем да изградим по-дълбока връзка – дори в разгара на конфликт?Останете с нас – този епизод може да промени не само начина, по който говорите, но и начина, по който се свързвате.