Advertise on podcast: InСтории - травъл подкастът на InGlobo

Пътуването често започва като личен импулс – желание датръгнеш, да видиш света, да излезеш извън познатото. Но когато в историята се появят деца, всичко се променя. И все пак има хора, които не спират да пътуват. Не защото е лесно, а защото вярват, че светът не трябва да бъде отложен за „някой ден“. Че децата не са причина да останеш на място, а възможност да им покажеш повече – различни култури, хора, природа, вкусове и усещането занепознатото. В този епизод си говорим именно за пътуването с деца – застраховете, логистиката, хаоса, но и за свободата, която то носи. За това как изглежда светът, когато го виждаш едновременно през своите очи и през очите наедно дете. Гост в  този епизод е Деница Димчева - майка на две деца,магистър-фармацевт и мениджър по клинични проучвания за Европа, посетила близо 60 държави. Със семейството си тя планира и осъществява пътешествия от всякакъв тип -  от градски турове и круизи, до сафарита, разходки в джунглата, пътувания до острови, местни пазари и опитване на всякакви странни храни. А най-интересното е, че не чакат „перфектния момент“. Просто тръгват.

Мароко често стои някъде между представата и реалността – между историите, които сме чували, и онова, което всъщност се случва, когато стъпиш там. В този епизод на подкаста тръгваме именно от това напрежение –между очакванията и преживяното. От хаотичната енергия на Джемаа ел-Фна в Маракеш, където всяка минута е спектакъл, до тишината на Атласките планини,където снегът променя представите ни за Африка. Заедно с нас е Николай Шабарков – фотограф и автор в InGlobo и запален пътешественик. Говорим за контрастите – за зелени пейзажи там, къдетоочакваш пустиня, за оазисите като реалност, а не мит, за селцата в Атласките планини, и за места като Айт Бен Хаду – глинения град, който изглежда сякаш изваден от филм, новсъщност носи живата памет на страната. Влизаме и зад кулисите на киното в Atlas Studios край Уарзазат, където границата между реалност и декор се размива. Пътуването продължава към суровата красота на долината Дадес и причудливите форми на „Маймунските пръсти“, към Джебел Сагро и селцата, сгушени високо в планината, и към Нкоб – земята на десетки касби, където времето тече по различен начин. Но най-силната линия в този разговор са срещите с берберите – т.нар. „свободните хора“, които пазят идентичността си отвъд туристическия поглед. Това е епизод за ритъма на Мароко – между автентичност икомерсиализация, между традиция и съвременност. За занаятите – от извличането на арганово масло до килимарството и обущарството – и за въпроса дали те всеоще живеят истински, или вече съществуват предимно заради онези, които идват да ги видят. Един разговор, който не дава еднозначни отговори, а по-скоро те кани да усетиш Мароко такова, каквото е – многопластово, противоречиво и трудно за обяснение, но невъзможно за забравяне.

В този епизод на InGlobo отново поемаме дълбоко навътре – в сърцето на Амазония и по стъпките на Филип Лхамсурен. Наш гост е Емилия Зафираки – пътешественик, автор и човек, който се осмелява да тръгне натам, където дори малцина не биха. Заедно с екип от изследователи и приключенци тя се впуска в експедиция в бразилската джунгла – място, което преживяваш с цялото си същество. Говорим си за момента, в който решаваш да тръгнеш, заподготовката – и за това как нищо не може да те подготви напълно. За звуците на джунглата, за усещането да си уязвим и далеч от контрол. За страха – истинския,суровия – и за границите, които сами си поставяме. Това е един много личен разговор за смелостта да направиш крачка в неизвестното. За срещата с природата, която ти показва колко малък си…и едновременно с товаколко жив можеш да бъдеш. И за онова, което остава с теб дълго след като си се върнал. А ако искате да подкрепите Еми Зафираки и нейната книга “Жабокът Витан”, можете да последвате линка към книжарница Fox Books Cafe: https://shop.foxbooks.bg/nachalo/5810-zhabokt-vitan.html

В този епизод отново сме в компанията на Zentára Travel - хора, които буквално дишат пътувайки! Тръгваме на изток към островите Бали и Сумба, за да забавим темпото, да оставим списъците със забележителности и да се върнем към нещо по-просто и по-истинско – сетивата. Потапяме се в Мама Бали – извън туристическите клишета и малко познатия остров Сумба, за да разберем какво подготвят от Zentára Travel в програмата си заИндонезия.  За пътуванията ритрийти, в които центърът е тялото, сетивата, почивката. Там където не бързаш, а по-скоро се връщаш към себе си. За онези преживявания, в които тялото и умът най-накрая наваксват с темпото, което всъщност им е нужно. Фокусът се измества от „да направиш повече“ към „да регулираш“. Това означава да се научиш отново да разпознаваш сигналите на тялото си: кога си уморен, кога сипренатоварен, кога имаш нужда от тишина, а не от още стимули. Природата става фон, а не атракция, тишината не е празнота, а съдържание. Ние и Zentára Travel вярваме, че хората искат по-малко стрес и повече присъствие, вместо да „броят забележителности”. Пътуващите търсят по-значими, автентични срещи с културата и хората на мястото, не просто забързани разглеждания на туристически атракции. Затова и хората от Zentára Travel залагат на преживявания, които позволяват да се движиш в собствен ритъм, да се свържеш с локалната култура и да пътуваш без усещането, че постоянно бързаш. Чуйте повече в епизода и разгледайте предстоящите им програми именно с такава насоченост - Индонезияи Панама.

В този епизод тръгваме надолу по картата – към южното полукълбо и към места, където светът изглежда по-широк, небето по-ниско, а историите – още по-притегателни. Радостина ни пренася в Южна Африка – земя на контрасти, диви пейзажи, впечатляваща кухня и вино. От Кейптаун до саваната, от океана до планините – разказ за мащаба, природата, мистиката на Table mountain и безкрайните плажовете. И още - къмпингуване под звездите в кемп-кану в района Стеленбош, където концепцията farm-to-table не е чужда, крайбрежна разходка по Chapman's Peak, срещи с пингвини на Boulders Beach, и пътешествие до нос ДобраНадежда. Мартин ни отвежда в Аржентина и Уругвай – между Буенос Айрес и Колония дел Сакраменто, между шума на града итишината на природата, между градската енергия и онова усещане за простор, което само Южна Америка може дададе. Говорим си за хората, за храната, за ритъма на живота там и за малките детайли, които правят едно пътуване незабравимо. За атмосферта на футбола в Ла Бока, за изгревите и тихите часове на деня и гостоприемството на местните и за това какво е да бъдеш в едно от най-старитеселища в Уругвай. „По ръба на южното полукълбо“ е епизод за различните лица на Юга – латиноамерикански и африкански, градски и диви, познати и изненадващи. Ако искате да прочетете за още вълнуващи маршрути в Южна Америка, но и из целия свят, вижте новияброй на InTravel by InGlobo тук: https://inglobo.bg/issue/intravel-iv/.

Един епизод за соло пътуването като начин на преживяване на света от друг ъгъл. Сама в обиколка на Мон Блан, звучи интересно, а може би и малко стресиращо?! Тя прекарва детството си в горите, където се учи да четепътеките така, както другите четат книги. На 11 години започва спортно ориентиране и оттогава планината е нейният естествен дом. Студ, жега, сняг, мъгла – през всичко това минава с лекота, защото навън намира онова чувство, което трудно описваме с думи: свобода. Днес Кристиана Гецова е дизайнер, човек с изострено око към света и хората. Любопитството ѝ я води далеч, понякога буквално. Така се ражда и едно от най-смелите ѝ приключения: да обиколи Мон Блан сама. Без компания.Без план Б. Само тя, планината и онзи тих вътрешен компас, който те води напред. В новия епизод на подкаста говорим за всичко това:• откъде тръгва любовта ѝ къмсвета• какво е да се решиш на дълъг преход съвсем сам• какъв страх си струва да преживееши какво е измислен такъв• как се подготвяш за дни насаме с височината, студа и тишината• какви срещи имаш по пътя, когато вървиш сам• и какво откриваш за себе си, когато стигнеш финала Tour de Mont Blanc е повече от маршрут. Това е разговор със себе си...и Кристиана го разказва така, както го е изживяла - честно, спокойно и със светлина. Чуйте епизода. Може би ще ви накара да поискате да тръгнете сами. Или поне да си спомните колко е хубаво да вървиш напред, без страх и без план Б.

В този епизод, отново се отправяме на изток, към Китай, за да разкрием лицата на две различни по своему провниции - Джъдзян и Хонг Конг. Радостина Ганева ни води из Хон Конг, за да ни разкрие интересни места за гастрономия, кафе и забележителности, а Свилен Георгиев ни пренася в Джъдзян - мост между традиции и модерно, с разкази за хората на Китай, традициите, технологиите и новото, което идва или пък е вече факт, в страната на необятните възможности!

В този епизод на подкаста се потапяме в светa на ZentáraTravel - бутикова туристическа агенция, за която всяко пътуване е лична история. Наш гост е Лора Костова – един от създателите на бранда, която е заклет пътешественик и човек, който обича да прави всичко със сърце. Хората в Zentára изповядват концепцията за бавно и истински потапящо пътуване, внимателно подбран маршрути, създадени за това да ни променят: от гмуркане в тишината на кораловите рифове във Френска полинезия, през вкусовете и ароматите на Малайзия, дивата природа на Ботсвана, необятната култура и история на Китай. Те създават изживявания, които всеки ще усети като създадени специално за него - просто защото са.  Говорим си за това как се ражда идеята да пътуваш бавно и потапящо и защо изборът е толкова личен, как Zentára съчетава приключение, култура, гастрономия и комфорт, за да осигури пътешествия за любопитни души, за истинските пътувания, които не ни водят единствено на нови места, но променят начина, по който гледаме на света и кои самаршрутите на Zentára, с които можем не просто „да видим“, а и да усетим. Ако си човек, който иска не просто да пътува, а да преживее истински пътуването и да носи историята със себе си, този епизод е за теб.

Планината отново е нашата сцена, но този път в центъра ѝстои един малко познат, див и почти забравен маршрут – Връшка чука–Ком.Ако името ви звучи ново, не сте сами – тази отсечка, която логично предхожда популярния Ком–Емине, остава встрани от прожекторите. Засега. В този епизод ви срещаме с двама изключителни гости,посветени на планината по съвсем различен, но допълващ се начин: Кирил Николов – Дизела – икона в българскотопланинско бягане и спортното ориентиране, човекът, който пробяга маршрута сам, без екип, без предварителна подготовка и без пейсъри – за по-малко отденонощие.Ивайло Марков – доброволец, който заедно с групата „Торлакия“ разчиства и маркира маршрута, изгражда заслони и връща живота в планинския граниченрегион без да чака помощ „отгоре“. Просто с боя, ножици и воля. Говорим за това какво представлява маршрута Връшка чука-Ком и защо хората не го познават, как се възражда една древна пътека, защо Дизела избира да бяга внай-суровите условия и за новия филм, който документира приключението. И още – полезни съвети за всички, които са решили да извървят маршрута. Един разговор за физическата и духовната страна напредизвикателството. За хората, които не чакат разрешение, за да създадат пътеки – буквално и преносно. Ако този епизод ви харесва, можете да си вземете още вдъхновение от Дните на предизвикателствата между 5 и 8 ноември в София, когато можете да чуете наживо Кирил Николов-Дизела и много други вдъхновяващи хора.

В този епизод ви отвеждаме в Гран Канария и Лансароте – два от най-запомнящите се острови от Канария - необикновеното лице на Испания. Като част от проекта с испанския туристически борд – "Испания без край", това лято екипът на InGloboбе поканен именно в Гран Канария и благодарение на невероятния екип в Turismo de Gran Canaria видяхме острова в цялото му разнообразие. Отделно от екипа на InGlobo пък, Радостина Ганева направи пътешествие в Лансароте малко по-рано тази година. Гран Канария оправдава прозвището си „мини континент“ – с пейзажи, които се менят буквално зад всеки завой: вулкани, ботанически градини, тихи планински селца, кафе плантации и гастрономия, която говори с вкус, а не с думи. Лансароте пък е друго измерение – вулканична тишина, застинала лава и визия, оформена от художника Сезар Манрике, който превръща цял остров в културен манифест. Говорим си за природа, култура, идентичност и следите от Латинска Америка, които все още отекват по тези брегове — там, където някога са потегляли корабите към Новия свят.

Един епизод на контрасти, който започва забавно, но свършнва с размисъл. С Мартин Граховски прекосяваме кълбото от Филипините с един тотален фалстарт на пътуване, което всъщност завършва хубаво, та чак до Африка и Уганда, където в еклектиката на Кампала размишляваме за многото и за малкото, което хората в един град имат. Манила - град с безкраен шум, задръствания без логика и въздух, който тежи. Мръсен, пренаселен, хаотичен. Улични кучета, улична храна, улична бедност. Прах и влага. В Манила няма как да останеш неутрален – или ще те отблъсне, или ще те докосне, а най-често – и двете. Това е град, който не се старае да ти се хареса. И точно в това има някаква честност.И точно в нейната противоположност са хората на Пенанг, които нямат много, но дават от себе си с лекота. И когато си мислиш, че Манила е най-хаотичното място, в което можеш да попаднеш, идва Кампала. И пак сме в град, който гъмжи от живот, но по съвсем друг начин. Кампала е същият калейдоскоп от шум, трафик, цветове и лица, но тук ритъмът е друг. По-мек, някак по-органичен. Все така претъпкан и прашен, но и по-земен. По-бавен. Това място не ти дава готови отговори. Но ти задава точните въпроси.Говорим си за това какво остава, когато свалиш туристическите очила и просто поседнеш до някого, който живее съвсем различен живот от твоя.

"Пътищата на гората са пътища приятни..." Това твърди една табела, която видяхме наскоро в планината, а в днешния епизод ви вдъхновяваме за повече време именно там! Там горе, където погледът не среща прегради, а духът още по-малко...За планините, пътешествията сред горите, върховете, но и за планинските домове и техните пазители - хижарите - често скромни, трудолюбиви и светещи в мрака хора. Хора, които познават различните лица на планината, които те чакат там, в тъмното, за да те сгреят с добротата си. Хората, които са стопаните на планината. И са пример за всички нас. Те са там, за да посрещнат всеки изморен турист с чаша чай, с усмивка и с онази тиха сила, която те кара да вярваш, че светът все още има своите истински герои. Хижарите пазят не планинските домове, но и онзи дух на солидарност и простичка човечност, който рядко срещаме в града. В техните истории има и суровост, и романтика – бури, снегове, безсънни нощи, но и хиляди изгреви и залези, споделени с непознати, превърнали се в приятели. Ако планината е сърцето на природата, то хижите са нейните пулсиращи точки – местата, които ни напомнят, че човекът и природата могат да бъдат в хармония. И може би затова всяко връщане там ни променя, пречиства и зарежда. Героят в тази история е Поли Димитрова - бивш хижар на хижа Ловна, планинар и активен двигател на кампанията "Хижа на годината". Конкурсът цели да популяризира и да подобри качеството на планинския туризъм у нас, затова гласувайте за своя фаворит на huts.360mag.bg, а този уикенд направете нещо различно - отидете до най-близката до вас хижа, изпийте един чай и прекарайте малко време с хората там.

В осми епизод на подкаста на InGlobo – InСтории, пътуваме към Галапагос - Еквадорските острови, едно от най-уникалните и защитени места на планетата, в компанията на Маги Исионова - художник моделиер, предприемач и създател на Хвърчило - ритрийт център и артистичен дом в Родопите. Разположени в Тихия океан, на около 1000 км от брега на Еквадор, Галапагос е известен с уникалната си флора и фауна – гигантски костенурки, морски игуани, птици и много видове, които не се срещат никъде другаде по света. Именно наблюденията от тези острови вдъхновяват Чарлз Дарвин да формулира теорията на еволюцията. През 1978 г. Галапагос е обявен за първия обект в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО, заради своята несравнима биологична стойност. Заради изключителното биологично значение на островите, всеки турист преминава през строг контрол още преди да стъпи на архипелага. Достъпът е ограничен и движението по определени маршрути е строго регулирано. Целта е ясна – да се защити крехката екосистема и да се съхрани това природно чудо за бъдещите поколения.Какво е усещането да стъпиш на място, където природата все още диктува правилата? Какво научаваме за себе си на такива места по света и какво е да се свържеш напълно с природата и със себе си? Как се живее сред гигантски костенурки, морски игуани и хора, които вярват в простотата на живота.

В седми епизод на подкаста пътуваме из земя, която носи повече от едно име и повече от едно лице - Иран. От мълчаливите минарета на Исфахан до шумните пазари на Техеран. От градините на Кашан до пустинните пейзажи на Язд. От поезията на Хафез до аромата на шафран, нар и прясно изпечен хляб. Изследваме Иран в компанията на Пепи Димитрова - комуникационнен експерт и пътешественик по душа. В миналото известна като Персия, днешен Иран, изследваме земята там такава, каквато се усеща днес: древна и съвременна, скромна и величествена, непозната и изненадващо близка. Но това не е просто география. Това е среща. Среща с хора, които изненадват с доброта, любопитство и топлота, каквато рядко се усеща другаде. Хора, които се смеят, говорят, канят, споделят – въпреки ограниченията, липсата на достъп до глобалния интернет, строгите правила и външната изолация. Иранците не са ислямът, който виждаме по новините. Религията там е наложена преди много години, а днешните хора там са онова, което не четем и не гледаме по телевизията. Откриваме страна, която не е просто голяма по площ – тя е огромна по съдържание. И усещаме колко много иранците приличат на нас, българите – с гостоприемството, страданието, ината и вътрешната светлина, която не се предава.

Заедно със Светослав Стаматов от localguidebg.com и неговата партньорка в живота Галина, поемаме на цветно пътешествие в Колумбия - страна на контрасти, ароматно кафе, пищна природа и цветове! От Богота, през Монсерат, Минка, националния парк „Тайрона“, планината Сиера Невада де Санта Марта, пешеходно сафари в джунглата, та чак до и карибския плаж Кабо Сан Хуан. Колумбия отдавна не е онова, което светът си мислеше, че е. Меделин вече не е град на картелите, а на иновациите и уличното изкуство. Комуна 13 не е символ на страх, а на трансформация.В този епизод говорим за истинската Колумбия днес – пъстра, сложна, жива.Как се живее между сянката на миналото и новата светлина? Какво не знаем за хората, които избират да останат, да творят, да променят?Елате с нас отвъд клишетата – там, където се крие една различна Латинска Америка.